ЕЦБ за лихвените проценти | ||||||
| ||||||
Това се казва в бюлетина на Европейската централна банка, публикуван от БНБ. Управителният съвет ще продължи да прилага основаващ се на данните подход при определяне на подходящото ниво и продължителността на ограничението. По-конкретно, решенията му относно лихвените проценти ще се определят от неговата оценка на прогнозите за инфлацията предвид постъпващата икономическа и финансова информация, динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика, допълват от ЕЦБ. Ефектът от затягането на паричната политика продължава интензивно да се пренася върху по-общите условия за финансиране. Финансирането отново стана по-скъпо за банките, тъй като вложителите заменят овърнайт депозитите със срочни депозити, които са с по-високи лихви, а целевите операции по дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ се преустановяват. Средните лихвени проценти по кредитите за малкия бизнес и по ипотечните кредити продължиха да се повишават през юли съответно на 4,9% и на 3,8%. От банката прогнозират, че в близките месеци икономиката вероятно ще остане слаба. През първото полугодие на тези година икономиката беше в стагнация като цяло, а последните показатели сочат, че е била по-слаба и през третото тримесечие. По-слабото търсене на износа от еврозоната и въздействието на строгите условия за финансиране препятстват растежа, включително и чрез по-ниските жилищни и бизнес инвестиции. Секторът на услугите, който до момента беше устойчив, също отслабва. С времето инерцията на икономическия растеж би трябвало да се засили, като се очаква реалните доходи да се повишават, стимулирани от по-ниската инфлация, повишаването на заплатите и силния пазар на труда, като това ще засили потребителските разходи. С отслабването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да оттеглят свързаните с това мерки за подкрепа, съветват още от ЕЦБ. Това е от решаващо значение, за да се избегне засилването на инфлационния натиск в средносрочен план, което в противен случай би предизвикало още по-силна реакция на паричната политика. Фискалната политика следва да бъде ориентирана към повишаване на производителността на икономиката на еврозоната и към постепенното намаляване на високия публичен дълг. |