| Първите предприемачи, които превръщат Пловдив в индустриалния център на България | ||||||
| ||||||
Дълги години след Освобождението Пловдив носи белезите на един търговски център, но в града съществуват и някои обективни условия за зараждането на индустрия – район със сравнително гъсто население, чиито жители се отличават с по-високо културно ниво и жизнен уровен – една от предпоставките за увеличение на потребителните нужди. Градът е свързан с удобни пътища и железопътен транспорт чрез построената през 1873 г. от компанията "Източни железници“ на баварския индустриалец от еврейски произход барон Морис Хирш железопътна линия от Цариград до Белово. Но липсва един от важните субективни фактори – силно волеви личности с прозорлив ум, предприемчив дух, широк замах и способности, които да ръководят работи от по-голям мащаб. За тяхната поява е необходимо време, защото след Освобождението преобладаващата част от стопанските деятели предпочитат по- малките, но сигурни доходи от занаята си, пред по-големите, но свързани с рискове и неизвестности, печалби от индустрията. Те не разполагат с достатъчно капитали, нямат производствен опит, страната липсва стопанско законодателство и макар и мини- мално насърчение на индустриалната дейност. Правителството на Източна Румелия не може да подкрепи стопанските дейци поради липса на средства, защото една трета от бюджета всяка година се издължава на хазната на Османската империя. За седем години са отпуснати едва 50 турски лири помощ за усвояване производството на бурета във фабриката на Бомонти. Ако в обществено-политическата ни история говорим за създатели на българската държавност и строители на съвременна България, то в стопанската ни история с пълно право трябва да говорим за основоположници и родоначалници на нашето промишлено производство, за реформатори и новатори по пътя на неговото индустриализиране. В този смисъл трябва да се отдаде заслужено признание на Пловдив и се отчете делото на Христо Г. Данов, Костаки Пеев, Стефан Обрейков, д-р Обрейко Обрей- ков, Христо Сяров, Антон Папазов, Пантелей Генов, Павел Калпакчиев, Иван Цанков, братята Владимир и Никола Цанови, Петър Радоев, наред с чужденците от фамилията Бомонти, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те в продължение на почти две десетилетия след Освобождението трябва да се борят за утвърждаването сред българските държавници на гледището за създаването и насърчаването на една национална българска индустрия. Едва в началото на ХХ век в България на фабричната индустрия започва да се гледа както на едно от средствата за стопанска самостоятелност, държавна независимост и като на източник на поминък на значителен брой от населението, осигуряващ му по-висок стандарт на живота и по-голямо културно ниво. Мнозина от тях са сред създателите и ръководителите на Пловдивската търговско- индустриална камара, с големи заслуги за създаване на професионалното образование в града и утвърждаването на Международния пловдивски панаир като търговски форум на България пред Европа и света. На тях се пада заслугата известният като търговски град Пловдив още през първите десетилетия на ХХ век да заеме мястото на индустриален център на България. Примерът на създателите на пловдивската индустрия е капитал за следовниците и залог за тяхната дейност в бъдеще. Защото и днес родната индустрия се гради от хора с предприемчивост, жив ум, житейска мъдрост и бодър дух. Из увода на книгата "ПЛОВДИВСКАТА ИНДУСТРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЗДАТЕЛИ (1878-1947)“. Автор е д-р Стефан Шивачев. Книгата разглежда зараждането и формирането на пловдивската индустрия от Освобождението да национализацията й през 1947 г. Тя проследява изключително интересния път на индустриализизацията на следосвобожденския Пловдив по браншове. В книгата са са вплетени житейските истории на пионерите на индустрията – Христо Г. Данов, Антон Папазов, Пантелей Генов, Павел Калпакчиев, Магърдич Томасян, Димитър Кудоглу и др. Историческият очерк е принос към историята на древния ни град и страната |
Още новини от Новини от Пловдив:
