| Млад агроном даде важни съвети | ||||||
| ||||||
Нека започнем с обзор на изтеклата стопанска година - каква беше тя за земеделците, какви бяха трудностите и какви поуки се извадиха? Като всяка година - различна и пълна с предизвикателства! Основното е, че климатичните промени вече се наблюдават осезаемо. Миналата стопанска година започна отново с много дълго период на суша. Посевите потеглиха изключително трудно. Локални валежи на места провокираха пшеницата и ечемика. Първият проблем бяха листните въшки, които много хора пренебрегнаха и не очакваха, че ще доведат до щетите, които нанесоха през пролетта. Наистина дълъг беше периодът на суша - от октомври до март, когато започнаха валежи. Те дадоха надежда на стопаните, че нещата все пак ще се получат нормално. Беше много важно да се извършат растително-защитните мероприятия в периода, в който културите са под стрес от суша, сутрешни слани както и от неприятели като листните въшки, които на много места нанесоха огромни поражения. А пролетниците? При пролетните култури, когато през март заваля, ни беше трудно да сеем, защото валеше всеки ден (аз работя в районите на Силистра, Русе, Разград и Плевен). От март до юни беше дъждовен период с регулярни валежи, на места и по-проливни. На не малко места това попречи на качеството на сеитбата. Все пак, културите поникнаха и се наредиха. Последва отново засушаване - последният дъжд в Тутракан, например, беше на 7-ми юли - три седмици след него всичко на полето се опече. Жегата, в комбинация със суховея, като конвектомат изгори всичко. Добивите при мене, в силните райони в Силистренско, бяха около 580 кг./дка при царевицата и около 300 кг./дка при слънчогледа. Пак казвам - това са високите добиви. На повечето места добивите бяха много по-ниски, дори двойно. Земеделци споделят, че тази година “учебниците по фитопатология се наблюдават в полетата", намират трудности и в справянето с вредители заради забраната на цели групи ПРЗ. Какви са вашите наблюдения? Трудностите идват от там, че често земеделците подценяват ситуацията или не успяват да реагират на време. Работата им е много напрегната и те много добре пресмятат дали ще бъде оправдан всеки един разход, който правят. В един момент им беше много трудно да решат дали да правят разходи или не. Големият проблем е, че масово земеделци все още работят по шаблон, а нещата вече са много извън рамката. Регулярното обследване и правилното вземане на решение кое до каква степен е проблем и как е най-удачно да се реши, много хора го пропускат. В момент, когато нещата ескалират, те тръгват да гасят пожар. От опита ми до сега, определено мога да кажа, че е имало и години с доста по-екстремно развитие и на болести, и на вредители. Тези неща се случват регулярно. Колкото и да отпадат активни вещества, все още има достатъчно продукти - и по-скъпи, и по-евтини, с които най-малкото да стопираме, да задържим нещата до ниво, което да изчака по-добри дни. Да поговорим за абиотичния стрес като фактор, който оказва влияние върху развитието на културите и добива. Последните години климатът се смени изключително много и ние трябва да се адаптираме към това. Добивите чувствително намаляха - с 30-40%, на места и повече. С подкрепата и на големите компании, на фирмите вносители на ПРЗ и биостимулатори, пазарът на биостимулатори в последните години се разви много. Причината за това е, че голяма част от продуктите работят. Все по-трудно е да се запазва нивото на добивите, въпреки че и генетиката помага много на земеделските производители. Виждаме, че в момента има един застой поради ограниченията на метеорологичните условия - каквото и да се направи като мероприятие, когато климатът не ти позволи да се достигне потенциалът, това няма как да се промени. Доста хора вече имат познанията как да се адаптират. Вярно е, че все още няма продукти, които на 100% да неутрализират негативния ефект от климатичните промени, но определено може да се помага. Преди 2-3 години, в следствие на сушата и прекомерно торене на културите, се стигна до сериозни загуби в зърнопроизводството. Извадиха ли си поука земеделците, какви са вашите наблюдения? Тази грешка до голяма степен беше постижима, благодарение на ниските цени на торовете. Към днешна дата - на първо място земеделците все още помнят и първо чакат да завали, след което торят. Освен това, и цените на торовете са малко по-различни в момента, добивите са доста по-ниски, и не могат да рискуват. Тези земеделци, които направиха грешката, си спомнят много добре, и едва ли биха я повторили в следващите 10 години. Почвени анализи до колко се правят? Моят опит показва, че много малко хора и много рядко ги правят. След като приключим основната кампания по отглеждане на културите с фермерите, с които работя, правя почвени анализи. Като цяло интересът към тази практика е много малък, въпреки важността ѝ. За земеделците това е още един разход, за който те се притесняват. Ако например анализът покаже, че е необходима някаква промяна или коригиращо торене, те се притесняват, че не биха могли да направят това торене, защото не могат да отделят средства и в този случай анализът на почвата се обезсмисля. Като цяло това е мероприятие, което не се прави ежегодно, а на 3-4 години. Идеята е да се ориентираш какво се случва с твоята почва, тъй като тя е най-важният ресурс, с който работиш. Анализите на почвата са задължителна практика, за да се оптимизират разходите и подобрят добивите. Новата стопанска година - как започна и как се развиват посевите към момента? Отново започна с доста дълъг период на суша. Сеитбата при мои клиенти протече нормално от гледна точка на това, че през целия период не валя и успяхме да засеем сравнително бързо при доста лоша обработка на места. В началото на октомври по райони паднаха валежи, които активираха посевите. За 10-тина дни 20 л. дъжд помогнаха да се нареди пшеницата, след което влагата изчезна. Отново дойдоха нападения от листни въшки и мухи. След като заваля отново - този път трайни напоителни дъждове - поникнаха и останалите пшеници в района. Заедно с тях обаче поникнаха и самосевки на слънчоглед и плевели, без да има нещо фатално и необичайно в това. След снега от края на ноември, съм оптимист. Имам почвени сензори, с които следя влагата до 80 см. В началото на декември в района на Силистра влагата е вече на 35 см. в рамките на 85 - 86% от ППВ. Убеден съм, че ще слиза и надолу. Влагозапасяването на 80 см. дълбочина е едва 30-40%, което е много малко. Към момента нещата са доста по-оптимистични спрямо есента на 2022 г. Какви са основните Ви съвети и препоръки към земеделците? Най-основната препоръка е да не се изпреварват събитията. Като агроном консултант, който ежедневно изследва полета, това за мен е формулата - да си познаваш добре полетата, културите, да следиш тяхното развитие и да се опитваш максимално да осигуриш комфорта им за постигане на максимален добив. Адекватното хранене се прави спрямо развитието на културата - по-често, на по-малки торови норми, ако трябва, но да отговаря на състоянието на посева. Не може една пшеница в начало на братене, във фаза 3-ти лист да се засипва с 30 кг. Карбамид и да постигнем по-високи резултати. Въпреки че земеделците имат страшно много отговорности, включително и административни, най-важното е така да си организират работата, че регулярно полетата да се обследват! Често пъти се пропускат важните моменти, а винаги има какво да се види на полето. Дори най-дребните неща могат да ти дадат сигнал за нещо, което предстои. В този случай може да се реагира своевременно с точните ПРЗ. Общоприетите технологии, срокове и рамки вече не работят! Правим това интервю след среща на агрономи във Велико Търново. Каква беше целта на срещата? Мога да направя следния коментар – по всички теми, които засегнахме в интервюто, мисля, че е много важно да има структура, която да подпомага фермерите и те да получават висококачествена агрономическа услуга. Има нужда от организирането ѝ. С тази среща направихме една първа крачка, като се събрахме хора със сериозен опит в агрономията, с обща визия в тази посока. Предстои втора среща, на която може би ще се избистри цялата идея. Със сигурност личното ми мнение е, че трябва под някаква форма агрономите в бранша да бъдат организирани в структура, която да е на ниво. |
Още новини от Национални новини:
