| Любопитно: Сладкар извайва първите ледени скулптури на Левски и Ботев | ||||||
| ||||||
Не само бюстове на Левски и Ботев сътворил самоукият талант Денчо Ножаров. Пред малката му сладкарничка "Швейцария“ се появили Дядо Вазов, Алеко Константинов, Горки, Чехов, Некрасов... През 30-те години на ХХ век, а и по-късно, ледените фигури били истинска атракция, която разнесла славата на Русе и извън пределите на страната. Италиански вестник публикувал снимка на "ледения“ Галилео Галилей и посочил името на самоукия майстор: D. Nozarov, bai Denco. Александър Балабанов поместил статия "Снежният ваятел на Русе“ в литературния вестник "Развигор", която илюстрирал с много снимки на снежни скулптури. И оттатък Дунава се чуло за майстора сладкар и съседите ни румънци минавали по заледената река, за да видят творенията му. Талантът на самоукия Денчо Ножаров в изкуството, наречено сега модерно "леден карвинг", се разгърнал към 40-ата му година. Не бил стъпвал той в академия за изкуства, но пък само какви ледени фигури можел да прави! За първите му стъпки разказва в спомените си неговата дъщеря Искра Пашева. Като сладкар баща ѝ купувал от селяните на пазара краве масло, за да го използва в направата на пасти, торти, пандишпани и други захарни изделия. Хитрите селяни обаче слагали вода в маслото, за да тежи повече. За да е годно за направата на сладки, Денчо трябвало да извлече водата и правел това чрез мачкане с ръце. Един ден пръстите му започнали да моделират от безформената жълтеникава маса образа на селянката, която му продала маслото. После започнал да прави и други фигурки. Хората им се възхищавали и това окуражило сладкаря да моделира скулптури от сняг, какъвто през зимата в Русе имало в изобилие. В онези времена не съществувала технология за производство на ледени блокове, затова Денчо измислил своя. Щом се спуснел мрак, той събирал пред сладкарницата купища със сняг, който примесвал с вода и после разбърквал с лопата. На сутринта от образувалата се огромна буца лед започвал да майстори с часове при минусови температури своите фигури. Използвал малка лопата и сладкарска шпатула, а за по-фините детайли – обикновен поялник. Така пред сладкарницата с най-вкусните пасти в града възкръснал Алеко и неговият герой бай Ганьо. Засукал мустак, с преметнати на рамо дисаги с люти чушки, лук и чесън, Ганьо с любопитство надничал в книгата на Щастливеца. Макар че имал завършено само трето отделение, Денчо бил много буден човек и се интересувал от събитията на епохата. Затова често скулптурите му били свързани с някакъв конкретен повод. При посещението на Рабиндранат Тагор в България сладкарят изваял фигурата му от сняг и го поставил в компанията на друг изтъкнат индиец – Махатма Ганди. Един ден пред сладкарницата се появил Гьоте, който на следващата сутрин бай Денчо преобразил в Мефистофел и така създал много настроение у минувачите. Забележителен е и един скулптурен снежен автопортрет с обърнати празни джобове, който авторът нарекъл "Криза". "Всички се смееха от сърце", разказва в спомените си Искра Пашева за радостта, която баща ѝ доставял на русенци с изкуството си. Децата гледали с широко отворени очи снежното чудо – цяла зоологическа градина с камила, слон, лъв, крокодил, хипопотам и увита около замръзналото дърво ледена змия. Близо две десетилетия бай Денчо моделирал снежните фигури пред сладкарницата си. След 9 септември 1944 г. тя била национализирана, а той постъпил на работа в държавното сладкарско предприятие. Никой там не се възползвал от таланта му, а бай Денчо често казвал с огорчение: "Сложиха ме да пазя казаните с боза". Така постепенно бил забравен. Починал в съня си на 31 август 1953 г. на 71-годишна възраст. Но причудливите му ледени творби останали в спомените на русенци, които с много носталгия разказвали за тях на своите потомци. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 14 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/3 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
