| Предимствата на панелните апартаменти от времето на соца | ||||||
| ||||||
Репутацията на панелните квартали в Берлин След края на ГДР панелните сгради станаха нарицателно за неуспехите на социалистическия режим. По това време много от блоковете бяха вече в окаяно състояние, а имиджът им - лош. "Съществуват много предразсъдъци относно панелните квартали, но хората, които живеят тук, знаят, че нивото на престъпност в района на Марцан-Хелерсдорф е по-ниско, отколкото в други райони. Това, че хората имат по-малко пари, не означава, че всеки ден разбиват нечия глава", казва Ролф Проц, ръководител на сдружение с идеална цел, което помага на жилищни и строителни фирми, местните власти и жителите да обменят опит в областта на модернизацията. Местните власти работят за промяна на облика на панелните сгради. В допълнение към архитектурната монотонност, сградите от епохата на ГДР са критикувани за пустеещите площи между блоковете и неефективното използване на пространството. Често липсват зеленина, училища и детски площадки, което урбанистите сега се опитват да поправят. Блоковете могат да бъдат санирани Експерти постепенно извършиха технически анализи на панелните сгради и бе установено, че всички блокове могат да бъдат реконструирани - процес, който е по-евтин от разрушаването и изграждането наново. Хората могат да останат в своите квартали и да не се местят другаде. Друг аргумент на привържениците на модернизацията вместо събарянето на панелните жилища е екологичността. Модернизацията се стреми да вземе предвид и новите технически изисквания за енергийна ефективност и намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Специалистите изтъкват и предимствата на панелните апартаменти: например разположението им. "Днес, когато разходите за жилище се увеличават, особено за отопление, които ще продължат да нарастват, все по-често се говори, че размерът от 60 или 62 кв.м е идеален: за трима души не е никак лошо, а и най-вече не е толкова скъпо", казва Проц. Отоплението на такъв апартамент е по-евтино, отколкото на жилище с триметрови тавани. Модернизацията е различна в отделните райони. Кварталът в Лихтенберг, например, е преобразен доста забележимо. Там вече е изградено най-голямото училище в Берлин - планира се там да учат около 1600 ученици. "Това е чудесен пример за развитие на квартала, при който не само се санират сградите, но се мисли и за общността", казва архитектът Адел Бикулов, цитиран от "Deutsche Welle" Сложността на модернизацията В Германия решението за модернизиране на сграда се взема от собственика, който може да е частник или голямо общинско дружество. Много сгради в източната част на Берлин са собственост на фирми, а живущите са наематели. Но тяхното съгласие също е необходимо. Жителите получават информация за това какви дейности ще се извършват и кога - както в сградите, така и в социалната инфраструктура. В рамките на програмата се ремонтират или изграждат младежки клубове, детски градини и училища. Взема се предвид и демографското развитие на квартала: изграждат се асансьори и се осигурява достъпна за всички среда. Планове за модернизация съдържат информация за всички конкретни строителни дейности, тяхното времетраене и разходи. Финансирането на тези мерки се разпределя между държавата, която отпуска субсидии и различни видове кредити, собствениците на сгради и наемателите - под формата на малко по-високи наеми. Прозрачността на процеса играе важна роля, казва архитектът Адел Бикулов и обяснява, че работата се възлага на определена фирма след открит конкурс, в който може да кандидатства всяко архитектурно бюро. Не е нужно сгради да се разрушават От 90-те години на миналия век в Германия съществува система за финансова подкрепа на проекти за модернизация на жилища; собствениците могат да получат изгодни заеми и субсидии, подчертава специалистката по градско планиране Мария Мелникова. За да се отговори на въпроса дали е възможна модернизацията на панелния жилищен фонд на ГДР, колко ще струва тя и как може да се извърши, първоначално от бюджета са финансирани пилотни проекти за модернизация: сгради от различни серии са били селективно инспектирани и реконструирани. Въз основа на този опит по-късно е взето решение за масова модернизация на сградите. Водопроводните тръби, отоплителните системи, прозорците и други остарели елементи се подменят изцяло, но съвсем не е необходимо сградите да бъдат разрушавани, подчертава Ралф Проц. "В Европа има много стари сгради и замъци, които са оцелели до днес, защото хората се грижат за тях. Париж не се застроява на всеки 80 години наново", казва Проц. |
Още новини от Международни новини:
