| Диригентът на пловдивския хор "Детска китка" за емоциите и впечатленията от турнето в Япония | ||||||
| ||||||
Г-жо Делирадева, разкажете ни как премина турнето? Доволни ли са децата, как ви посрещнаха? Турнето беше много интересно, дълго и предизвикателно, с много емоции и така нови неща, които ни се случват за първи път като състав и като хора. Децата мисля, че са много доволни, защото имаха възможност наистина да отидат от другата страна на света и да видят, че някои неща са си същите като тук, например човешките взаимоотношения, може би с малко по-различна светлина, но всъщност всички са хора. Имаха възможност в семействата на японците да усетят малко от техния бит, ежедневие и така да се потопят даже и в училищната им система. Защото, когато отидохме, по същото време приключваше учебната година на японците. Тя приключва предпоследната седмица на март, след това имат една седмица ваканция, в която бяха и нашите концерти, и от 1 април започва тяхната нова учебна година. Някак си, по различен начин са решени нещата при тях. Доколкото знам от самите родители на децата, които много активно следяха отразяването във Фейсбук на нашето турне, всички са много, много развълнувани от това, че децата им са преживели това, което всъщност направиха в Япония, а именно тези 7 участия за 9 дни. И са имали възможност да се запознаят с техни връстници от друга култура, да видят как живеят. Япония е доста любопитна страна за българите и някак си всички сме чували колко е интересно там, колко е екзотично. Но е различно, когато на място се потопиш в атмосферата. В началото ти се струва, че всичко е много закономерно и всъщност няма нищо чак пък толкова, което да те привлича. Но истината е, че колкото повече време минава, и аз, и с децата се срещам, и те самите казват, че все повече оценяват какво им се е случило. Всъщност, как ги посрещнаха, вие бяхте в училище и в Дом за възрастни хора, нали така? Как бяха посрещнати децата? В какви концертни зали пяхте? Ние имахме няколко типа участие. Високо профилни участия имахме в Йонаго и Токорозава, в големите културни зали на градовете, както и в посолството на България в Токио. Но освен това, имахме такива съпътстващи участия, едното от които беше в Дом за възрастни, другото беше концерт в подкрепа на жертвите, то не е точно жертвите, но разрушенията от земетресението в Ишикава през януари месец т.г. И концертът в посолството също на тази тема беше посветен, беше благотворителен концерт. И също така имахме много симпатично участие, те бяха предвидени още участия навън, но заради това, че времето беше студено и много валежно във въпросния ден, те отпаднаха. Това симпатично участие беше в подстъпите на един от МОЛ-те в града. Там всъщност, понеже много приятна акустика имаше, децата като си чуха гласовете, им стана приятно. Много хубаво пяха и имаха страхотна публика. Някои от тях бяха дошли за концерта, но някои просто минаваха, защото си бяха пазарували в МОЛ-а. Получиха страхотни аплодисменти и не само. Нашите домакини ни казаха, че са се обадили да си поръчат билети за следващия ден за концерта, където имахме 800 човека публика. Много, много беше интересно! Всъщност, вие на какъв език пяхте, български песни ли пяхте предимно? Аз се бях съветвала предварително с моите колеги от Япония какво би се харесало на японската публика. И те ми казаха, че най-добре е да построя програмата така както смятам, че хорът би изглеждал в най-добрата светлина и аз така направих. Аз доста добре познавам възможностите на хор “Детска китка", той макар, че е съставен от тийнейджърки, млади момичета, има доста сериозни художествени достойнства и технически, които в такива моменти аз използвам. И всъщност, подбрах песни, които да са ефектни, но в същото време да са трудни, да покажат в някаква степен какво творчество имат българските композитори за такъв тип състави. Така, че имаше български песни, имаше и японски, защото разбира се, бяхме в Япония и заедно изпълнявахме с нашите домакини общи песни на японски. Имаше и такива, които са от целия свят, от световната хорова литература, които са интересни, и които много добре се позиционират в общата драматургия на концертите. Например, на нас любимата песен на публиката, която идва от Канада е песен, която се нарича “Уата не", тя е замислена да имитира звуци от района на езерото Онтарио, където живеят индианците ирокезе. И всъщност, самата песен няма толкова мелодия, колкото има имитация на птички, на вятър, на дъжд, на провиквания от индианско племе. Тази песен много впечатли публиката в Йонаго, аз чувах как възклицават зад гърба ми, още докато пеехме. Така че програмата беше най-общо казано разнообразна. Разбира се, малко повече българска, но и във втората част всякакви песни - от Канада, Америка, Норвегия, Дания и Япония. Имаше ли някакви куриозни ситуации, нещо, което ще остане в съзнанието ви от това турне? Нещо по-различно? Някаква случка, нещо по-интересно да се е случило, докато сте били там? То всичко беше интересно и любопитно. Имаше, разбира се, дребни фалове, кой си забравил униформата в метрото, кой не си я взел от вкъщи, ето такива екстремни ситуации. Имахме даже и със самолетите леко разминаване в часа. Трябваше да летим в един час за Йонаго, имахме среща с кмета, оказа се, че билетът ни е в по-късен час, отколкото срещата с кмета, и на място преговаряхме на летището поне част от хора да отиде, за да може да се срещне с кмета. Така, че това може би бих споменала като куриозно, защото вложихме много екстремни усилия, за да случи това събитие. Което, така и не разбрахме, как се е случило организационно, че имахме друг час за самолета. Но иначе, най-общо казано, за толкова далечно пътуване, не бих казала, че имаше някакви особени, стресиращи ситуации, които да споменаваме с много внимание, не, не мисля. По-скоро, ако нещо трябва да отбележа като интересно, е взаимодействието между нашите деца и японските деца. Какво внимание бяха отделили, за да можем да се съберем заедно, да играем заедно, да пеем заедно, да общуваме заедно. Това беше много специален момент и мисля, че ще ми остане на мен лично дълбоко впечатление и дълго от престоя ни там. Готвиха заедно, обличаха ни в кимона, правихме снимки, оригами заедно, изписвахме имената си с йероглифи или пък на двете азбуки японски Катакана, Хирагана. Въобще имаше такива неща, които не са точно част от концертната дейност, но всъщност много допълват цялото преживяване. Защото само появата пред публика е една част от всичко това, което ни се случи. Това, което видяхме, домовете на хората, прекрасните им подредби на дървета, на растения, на храсти, всичко е аранжирано, подрязано, оформено, почистено, излъскано. Беше просто много хубаво преживяване за всички нас, такава грижа за всичко. Чудесно! Сигурно децата са успели да направят приятелства с японските деца? Голяма част от тях успяха, въпреки езиковата бариера, то сега с Гугъл транслейт могат да се разбират и по-активно. Но всъщност, това, което научиха едни за други, е може би първа стъпка към нещо по-нататък. Например, японците много се изненадаха, те смятаха, че те единствени си събуват обувките по къщите. И когато ние им казахме, че и ние го правим, макар че не по начина, по който те, те бяха изключително впечатлени. Нещо пък, което нас ни изненада. След тази песен, която ви казах, която е звуковата картина, в нея децата свирят с уста, защото наподобяват звука на птичките, как пеят птичките. Японците казаха: “Ама как така свирите с уста, ние не можем да свирим с уста, никой не ни учи на това умение". Ние доста се озадачихме, къде по пътя учим децата да свирукат така, че такива изящни трели могат да произведат. Така, че това беше любопитно! Не знам, сигурно и много други неща има, които да кажа, просто в момента се сетих за това. Разказът ви беше доста интересен! Благодаря. Очаква ли ви някакво друго турне в скоро време? Ще има ли такова? Нямаме в момента планирано турне. Но ние пътуваме всяка година по веднъж, това нещо беше прекъснато от пандемията с Ковид, но сега няма никаква причина да не го направим. Още повече, като се има предвид, че само половината от концертния състав пътува с нас, другата половина остана в Пловдив. Ние гледаме винаги децата да имат възможност да концертират в Пловдив, в страната и в чужбина, защото това дава пълната палитра на концертната дейност. Така, че смятаме, че ще има, просто ще е във втората част на сезона. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 202 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/34 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
