| Какво трябва да направим, ако се разболеем от коклюш? | ||||||
| ||||||
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха, пише БНТ. Какви са симптомите? Клиничната картина се характеризира със суха кашлица, която постепенно се засилва, придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Кашлицата придобива пристъпен характер с трудност за овладяване. Как се открива? Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът за генетично изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията. Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента. Къде се извършва лабораторна диагностика? Лабораторна диагностика на болните се извършва в: медико-диагностична лаборатория – самостоятелна или към друго лечебно заведение; Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ); регионалните здравни инспекции (РЗИ). При получаване на известие за болен Регионалната здравна инспекция следва да извърши епидемиологично проучване и предписание на противоепидемични мерки по отношение на болния, контактните му лица и външната среда. За предотвратяване на разпространението РЗИ може да разпореди и допълнителни профилактични мерки, се посочва в Наредба 6, която определя реда за диагностициране и контрол на отделни заразни болести на дихателната система. При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или училище В задълженията на Регионалните здравни инспекции е да извършат микробиологичен контрол на режима на дезинфекция и стерилизация в организирани колективи (детски ясли, детски градини, училища, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с увреждания, домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване). Контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни. В периода в засегнатите групи не се приемат нови неболедували или неимунизирани срещу коклюш деца/ученици, както и не се преместват в други класове. Болните деца/ученици се приемат обратно след представяне на медицинска бележка от лекар, че детето/ученикът е клинично здрав. Медицинското наблюдение на контактен на болен се извършва от общопрактикуващия лекар на лицето, а в организираните колективи - и от медицинския специалист, който го обслужва. Установяването на временна неработоспособност на лица, които са в контакт с болен, както и за гледане на дете, посещаващо детско заведение, когато е контактно с болен, се извършва по реда на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. Всеки болен от коклюш подлежи на изолация и домашно лечение до клинично оздравяване, но не повече от 30 дни от началото на заболяването или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – съответно 20 и 10 дни. На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш по медицински показания. Хоспитализират се по епидемични показания и болни от коклюш, живеещи на места без условия за изолация. Неболедувалите и неимунизираните срещу коклюш контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни. Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу коклюш поради медицински причини или с незавършен имунизационен курс за възрастта, се отстраняват от колектива за период от 14 дни. Допълнителни хигиенни мерки При заболяване от коклюш се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването, като: покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане и изхвърляне на използваната кърпичка в коша с отпадъци; измиване на ръцете с вода и сапун и/или използване на дезинфектант за ръце; влажно почистване, дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на помещенията. До какви последствия може да доведе заболяването? Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход. При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до постоянна мозъчна увреда и дори до смърт. Заболяването е опасно за кърмачета и деца в ранна детска възраст, неимунизирани срещу инфекцията. Задължителен имунизационен календар Лекарите съветват родителите да спазват задължителния имунизационен календар, а отлагането на ваксинация за децата да бъде само по медицински причини, след становище на компетентните специалисти. При пропуснати задължителни ваксини родителите да се обърнат към общопрактикуващия лекар за изготвяне на план за имунизация. Имунизацията срещу коклюш е въведена в България през 1957 г. През същата година са регистртитани 9840 случая на заболяването, посочват от Министерството на здравеопазването. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 68 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/12 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
