Недялко Йорданов за синовете си: Единият се опитаха да го убият поръчково, а на другия взривиха редакцията | ||||||
| ||||||
Двамата са журналисти – единият има собствен сайт Биволъ, а другият собствен сайт ПИК. (б.р. - става дума за братята Асен и Недялко). Не рядко се случва да мислят различно, но в големите проблеми на времето са винаги еднакво ангажирани и всеотдайни. Беше ужасно преживяване, когато единия се опитаха да го убият поръчково, а на другия взривиха редакцията. Вече са мъже на възраст, със свои големи деца – моите внучета, но аз ги възприемам все още и винаги ще е така като малки мои "бебета“. Така или иначе те са и моята гордост, че не са безлични пионки в това жестоко и опасно време. Трогателни са, когато уж големи вече мъже, треперят по детски за моите през последните години няколко операции. Заради тях няма да се предавам още. Ще продължавам да пиша и да живея. ПО ХРЕБЕТА Ето ме вече – потеглил по хребета... Ето ги долу... Двете ми бебета.. Викат... Треперят за всякоя крачка. Аз съм износена вехта играчка. Няма как – вече със нея са свикнали... Егоистично са я обикнали. Не... не стоят толкоз плоско нещата... Двете ми бебета... Аз съм бащата. Да съществуват – аз съм причина... Двете ми бебета... Двамата сина. Знам, че ужасно те ме обичат. Наполовина на мене приличат. И слава богу, че не във всичко... Всеки от мене е взел по мъничко. Мойта суетност... Мойте капризи... Но са облечени в собствени ризи. Собствени битки... победи... проблеми... Смятат се вече за много големи. И ме напътстват с команди по хребета. А пък си имат собствени бебета. |