| Как "довършваме" Пловдив – безвремие, мърлява работа, страх | ||||||
| ||||||
Една година от мандата на Костадин Димитров си отива и точната дума е безвремие. Общинската администрация може да твърди, че работи денонощно, на три смени, но това само засилва усещането за пълна безнадеждност. Когато пое управлението,Димитров каза, че това ще е мандат на довършването. Вероятно е имал предвид, че Пловдив ще бъде довършен. Занимават ни с маргинални теми – тротоар,улица, булевард, градинка, пейка, продажба на общински имот, среща със спортисти, среща с посланик. Това са рутинни дейности, задължителни за всяка общинска администрация. Превръщането им в значими събития показва, че няма нищо друго и това е все по-натрапчиво. Спорим с месеци дали един паркинг да го има или да го няма. И какво от тава? Какво се случва отвъд рутината? Отвъд всекидневното властово безделие, отвъд управленската безпомощност? Какъв Пловдив ще видим след края на мандата? Това е въпросът – след още три години Пловдив ще бъде ли град от по-висока класа? Не става само с ремонти и запълване на дупки - те са задължителни. Ще довършите ли зоологическата градина? Ще има ли втори гребен канал – забравихте ли го? А нов мост над Марица? Това са проекти, които извеждат града на друго равнище. Поне кажете, че мислите. Общинската администрация може и да ни развесели, ако иска. Например, че работи върху лифт,който свързва градските тепета. Или се е фокусирала върху трамваен транспорт. Ей така – да демонстрира някаква смелост, макар и бутафорна. Само че класата се ражда от класа. С хора, които се стряскат от сянката си и партийната преданост е важна за оцеляването им, се получава мърлява работа. Какво друго да искаме от мандат на довършването. |
Още новини от Аналитични новини:
