| Бизюрев си призна всичко! Убил е Митко с 5 удара в тялото и корема | ||||||
| ||||||
Неговият разказ, както и отговорите на зададените му впоследствие въпроси, продължиха близо 2 часа. Бизюрев призна, че е нанесъл общо 5 удара на Митко - 4 с двете си ръце в неговия торс и един с коляно в корема. Свидетел на боя е бил единият от близнаците - Борислав Динков, с когото заедно заровили по-късно тялото на Димитър Малинов. Другият близнак - Валентин, пък "помогнал" с донасянето на кирка и лопати. През цялото време Бизюрев повтаряше, че не е заплашвал и не е принуждавал по никакъв начин близнаците да му помагат. Ето целия разказ на Рангел Бизюрев в съдебната зала днес: Работих в Германия една година и реших да се прибирам в България. Живеех в Хамбург, където работих в строителството, занимавах се с гипсокартон. Купих си двупосочен билет и се прибрах, за да се видя с близките си. Беше четвъртък, когато разбрах, че в Цалапица ще има барбекю в парка и реших да отида. Имаше хора и всеки си беше взел хранителни продукти и алкохол. Аз също. Купих си 4 бири, бутилки от 330 милилитра. Седяхме на пейката и си говорихме, а Борислав Динков седеше до мен. Тогава дойде Йордан Пунгеров и ми каза, че предишния ден съм бил 20-30 минути тема на разговор за Димитър Малинов. Говорил е пред други хора по мой адрес и ме е обиждал. Наричал ме е “дълга мастия", “педераст", “боклук" и какво ли още не. През тези 2 седмици, в които бях в България, с Димитър съм се виждал точно два пъти и то случайно - в общи компании. Казахме си само "здравей-здрасти". Когато разбрах какво е говорил за мен, помолих Борислав да му пише и да се срещнем с него. В онази вечер не съм пил твърд алкохол, не съм заплашвал никой, не съм карал никой насила. Не съм бил повлиян от алкохола, защото бях изпил само 2 от бирите, а аз все пак съм 120 кг. Не съм пил джин, аз даже въобще не пия джин. Димитър отговори на Борислав, че е вкъщи и да дойде да го вземе. Тръгнахме с Борислав - той шофираше мерцедеса, който беше на баща му. Преди да стигнем къщата на Митко, аз слязох предварително от колата и отидох в съседната улица. Мястото беше на около 50 метра от къщата на Митко. Борислав го взе и двамата дойдоха при мен. Колата спря по средата на улицата, Митко беше до шофьорското място отпред, а прозорците бяха свалени. Аз се приближих и когато той слезе, го питах защо е говорил такива неща за мен. Той ми отговори, че не съм аз човекът, пред когото той трябва да дава обяснения. Когато първо чух какво е говорил, се подразних. След като чух как ми отговори, отново се подразних, но и се почувствах силно наранен. Бутнах го с лявата ръка в неговото дясно рамо. След това го бутнах с дясната ръка, а после с двете ръце в гърдите. Той се удари в дървото на улицата, залитна и падна на едното коляно. След това стана и тръгна към мен да ме удря с юмрук. Последва боричкане в изправено положение. Нанесох му два удара с моята лява ръка в областта на торса. После 2 удара с дясната ръка също в областта на торса. Нанесох му и един удар с моето дясно коляно в корема. Удари в лицето не е имало, не съм нанасял ъперкъти. Нямаше никъде кръв - нито по лицето му, нито по тениската. Не съм нанасял ударите, за да го умъртвявам. Не съм очаквал, че от 4 или 5 удара могат да се случат такива фатални последствия. Не е ставало въпрос за момичета, пари, наркотици и там някакви кредити, за каквито се пишеше в медиите. Всичко стана заради тези обиди по мой адрес. След удара с коляното, бутнах Димитър с две ръце в дървото. Той падна и каза: Спри, удари ме лошо! Това беше. Аз го погледнах за секунда и не казах нищо. Качих се в колата и потеглихме. Тогава видях как Митко се изправя и казах на Борислав да спре колата и да се върне. Слязох и се затичах към улицата и видях, че Митко беше паднал по гръб на 20 метра от мястото с телефон в ръка. Когато го видях, се паникьосах и се шокирах - той нямаше жизнени показатели. Опитах да го свестя, проверих му пулса два пъти, но никакъв резултат. Върнах се при Борислав и се качих в колата, като му обясних ситуацията. След това отидохме двамата на мястото. Борислав също опита да го свести, удари му няколко шамара, но без резултат. В паниката попитах Борислав: Какво правим? Взехме му телефона и се качихме в колата. Той ми каза да извадя SIM-картата и опита да изтрие някакви неща. Не съм казвал накъде да шофира, той караше в неизвестна посока. Излязохме от селото и изхвърлихме телефона в канала. Оттам тръгнахме обратно към селото. Борислав звънна на малко дете, някой си Атанас Гунчев, ако не се лъжа. Каза му да отиде и да провери дали има хора на въпросната улица. При пристигането ни на улицата, на която живее Димитър Малинов, Атанас ни чакаше там, размениха си приказки с Борислав и след това той му каза да изчезва. Митко си беше на средата на улицата, тялото не беше местено. Борислав даде колата на заден ход до тялото. Попитах го: Какво правим? Той ми отговори: Качваме го в багажника. Бях се паникьосал. Качихме го в багажника, след което той звънна на брат си Валентин и му каза да вземе кирка и лопата. Отидохме на сметището, където Борислав отвори багажника и отново проверихме, че Митко нямаше пулс. Тогава Валентин го видя и попита какво е станало, а аз му отговорих, че не знам и че всичко е станало за по-малко от минута. Двамата братя търсиха къде да бъде изкопана дупката и харесаха място. Аз и Борислав копаехме, а Валентин си тръгна. Сложихме тялото го в дупката и го засипахме с пръстта отгоре. След това Борислав ме остави вкъщи. Опитах се да заспя, не се получи. На сутринта заминахме за морето с Никола Генев и Данчо Христов. В петък вечерта Валентин ми се обади и ми каза, че с Борислав ще отидат да сложат отпадъчни материали на мястото. Не съм ги карал да правят това, нито да мият колата, с нищо не съм ги заплашвал. С тях имах само една уговорка - ако нещо случайно стане и ги питат полицаите, аз да кажа, че аз съм карал колата, защото съм имал среща с някаква циганка и уж съм я возил до полето. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 199 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/34 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
