| Съвсем законово: Работната ви седмица, вместо 40 часа, може да бъде 56 часа | ||||||
| ||||||
Сумирано изчисляване на работното време Работното време се изчислява в работни дни – подневно (чл. 142, ал. 1 от Кодекса на труда). С ал. 2 на чл. 142 от КТ се дава възможност работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В този случай работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. Възможно е с колективен трудов договор, сключен за определен бранш или отрасъл да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредба, казват от Министерството на труда и социалната политика. Важно е да се отбележи, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях - чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). При сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. В чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. При изготвяне на графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват изискванията за осигуряване на минимален размер на почивките, установени в чл. 152 и 153 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Особеното при сумираното изчисляване на работното време е, че непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). Освен това, при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък от посочения размер, но не по-малък от 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 от КТ). Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени като норма за периода, се отчитат и заплащат като извънреден труд. Извънреден труд Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В тази връзка е важно да се спомене , че принципно извънредният труд е забранен (143, ал. 2 КТ). Въпреки това има случаи, при които той е разрешен по изключение и те са изрично изброени в чл. 144 от Кодекса на труда. А ограниченията за продължителността на извънредния труд са стриктно определени в чл. 146 от Кодекса на труда: Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. С колективен трудов договор по чл. 51б от КТ може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година. Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: – 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; – 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; – 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Ограниченията по ал. 1 и 3 не се прилагат в случаите по чл. 144, т. 1 - 4. Право на непрекъсната почивка В чл. 154б от КТ е предвидено правото на изключване на работника или служителя. Той не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо. |
Още новини от Национални новини:
