| Проф.Иван Стайков, невролог: Хъркането е рисков фактор | ||||||
| ||||||
29 октомври е Световен ден за борба с инсулта. Мозъчносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. България не прави изключение – страната ни е на едно от първите места в това отношение. В България се регистрират годишно близо 82 хиляди заболявания, от които над 35 хиляди случая са с инсулт. Проф. Стайков, каква е същността на инсулта, какво представлява това заболяване и какви са основните видове? Мозъчните инсулти са два основни вида – исхемични мозъчни инсулти и хеморагични мозъчни инсулти, или мозъчни кръвоизливи. Исхемичните мозъчни инсулти са тези, които са приблизително около 85 до 88% от всички инсулти. Останалите 12 до 15% са мозъчните кръвоизливи. Исхемичният мозъчен инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение с прекъсване на кръвния поток, заедно с глюкоза, заедно с кислород към дадена част от мозъка, в следствие на което настъпва т.нар. некроза, т.е. умиране на мозъчни клетки. По принципи инсултите, за съжаление, са с много висока смъртност и с тежка преждевременна инвалидизация. Какви са най-характерните симптоми на инсулта и как можем да ги разпознаем, без да сме медицински лица? Да, това е изключително важно. Има различни тестове, които могат да се прилагат дори от деца, които виждат да речем своите баби и дядовци, че получават някакъв вид изменение на мозъчната дейност. Най-характерните белези на исхемичните мозъчни инсулти, ранните белези, за съжаление, настъпват внезапно, остро. Внезапно настъпване на слабост в левите или десните крайници, внезапна загуба на говор или на възможността за разбиране на говора, внезапно нарушение на съзнанието, остро настъпил световъртеж, с или без гадене и повръщане, внезапна загуба на способността за ориентация. Много характерен белег за исхемичните мозъчни инсулти е внезапно изкривяване на левия или на десния устен ъгъл, т.е. изкривяване на лицето или по-скоро на самия устен ъгъл. Това са много алармиращи симптоми, при които близките на пациента би трябвало да реагират мигновено и да потърсят бърза помощ на 112. Разбира се, в нашата клиника идват и директно близки заедно със самия пациент, със собствен транспорт. Необходимо е бързо да се реагира и пациентът да бъде изпратен в здраво заведение, където има възможности за съвременно лечение на исхемичните инсулти. Има ли рискови фактори, които провокират това състояние и кои групи от хора са застрашени? Според международните експерти по неврология, включително и в България, считаме, че при добро повлияване на рисковите фактори, имаме възможност да се намали до 80% честотата на исхемичните мозъчни инсулти в световен мащаб. Кои са основните рискови фактори? На първо място и за исхемичните, и за хеморагичните инсулти е т.нар. артериална хипертония или високо кръвно налягане. Захарният диабет е сериозен рисков фактор за исхемични мозъчни инсулти. Сърдечни заболявания, най-вече тези, които протичат с т.нар. "предсърдно мъждене“, т.е. с аритмия – аритмията или предсърдното мъждене може да доведе до остро настъпване на нарушения на мозъчното кръвообращение, т.е. до мозъчен инсулт. Повишеното ниво на холестерол, триглицериди в кръвта, лош и добър холестерол. Официален рисков фактор е т.нар. обструктивна сънна апнея, или хъркането, по-скоро спирането на дишането по време на сън. Лечението на сънната апнея има много добри резултати, особено в нашата клиника, както и в някои други. Тютюнопушенето е един от сериозните рискови фактори – би трябвало да се преустанови. Прекомерната употреба на алкохол, липсата на достатъчна физическа активност, наднорменото тегло. Това са горе-долу основните рискови фактори. Все повече се дава гласност и в България, и световен мащаб за тях като превенция и българите трябва да са информирани. Ако има възможност да се интервенира върху тези рискови фактори, особено артериалната хипертония, действително биха могли да постигнат много сериозни успехи. При т.нар. хипертония голяма част от пациентите приемат и медикаменти за разреждане на кръвта. Това би ли могло да се разглежда като превенция, т.е. като някаква сигурност, че няма да се стигне до инсулт, въпреки хипертонията? Разбира се, би могло. Въпреки че артериалната хипертония няма нищо общо с т.нар. медикаменти за разреждане на кръвта. За артериалната хипертония или за високото кръвно налягане има специфични медикаменти, които са по-скоро домейн на кардиолозите, на хората, които се занимават с кардиологични заболявания. Така че има множество, съвсем съвременни медикаменти за снижаване на кръвното налягане, а тези медикаменти, за които вие казвате, те са т.нар. "антиагреганти" на медицински език или антикоагуланти. Те имат своето сериозно място, но трябва да се направи преценка кога трябва да се дадат и за какво съответно трябва да се дадат. Стана вече дума, че в такива критични ситуации много е важно да се реагира максимално бързо. Познаваме термина "златен час". Какво означава това в контекста на инсулта? Какво трябва да направят хората? За съжаление, т.нар. "терапевтичен прозорец", т.е. възможността, когато може да се интервенира, за да имаме успех и да направим превенция на тежката инвалидизация или на високата смъртност, този терапевтичен прозорец е доста кратък. При настъпване на остър исхемичен инсулт той е във рамките на първите часове, до шестия час може да кажем, тъй като мозъкът е изключително нетолерантен, още по-нетолерантен от сърцето към хипоксия, т.е. към листата на кислород. В световен мащаб това, което вие казвате, е известно от доста години като "Time is brain", т.е. "Времето е мозък". Установено е, че след началото на исхемичния мозъчен инсулт, от самото му начало, всяка минута – забележете, загиват около 2 милиона неврона в мозъка. Именно тези часове, които са след началото на инсулта, са изключително важни и затова трябва да се разпознаят тези симптоми, за които казахме, за да може бързо пациентът да бъде доведен в здравно заведение, което си служи с най-новите съвременни методи за лечение на исхемичните инсулти, което съществува отдавна в България. Заради това е тази бързина. Какви са съвременните методи за лечение на инсулта? Могат ли пациентите, които вече са с това заболяване, да бъдат по-спокойни, че в някаква степен ще успеят да възстановят нормалния си начин на живот? През последните 30 години приблизително станахме свидетели в неврологията на революционно развитие на лечението на исхемичните мозъчни инсулти, както в световен мащаб, така и в България. Това с особена сила важи за т.нар. специфично лечение в най-най-ранните часове след инсулта. Установено е, че в самото начало, когато се получи инсулт, сърцето на некрозата, на отмирането на мозъчните клетки е много малко. Както казах преди, те се увеличават с 2 милиона горе-долу всяка минута и то расте в следващите 4 и половина до 6 часа. Именно в тези часове има възможност да проведем т.нар. специфично лечение, което се казва тромболитично лечение. То се провежда в рамките на първите 4 часа и половина от началото на инсулта. С венозен медикамент имаме възможност да лизираме или да унищожим кръвния съсирек, който се е получил и е запушил някой от нашите големи мозъчни съдове. По-късно, може би в последните 10 години, се доказа и друг вид лечение, освен тромболитичното – към него може да се прибави при индикации, разбира се, и т.нар. ендоваскуларно лечение, което е в рамките на първите 6 часа от инсулта. Ендоваскуларното лечение вече е инвазивно, то е с проникване с катетър по артериален път до самия тромб и премахване на тромба, както вадим тапа на бутилка вино, примерно. Чрез тези два типа лечение имаме възможност да повлияем и да променим хода на заболяването и на живота на много хората. Една такава интервенция, ако разбира се пациентът е дошъл навреме, спасява човешкия живот и не дава възможност за развитието на тази каскада от мозъчни нарушения в следващите часове, след шестия час. Доколко може да се разчита на рехабилитацията, след медицинското лечение, за да се възстанови до някаква степен пациентът? Рехабилитацията е изключително важна. Все повече се знае и ние отдавна знаем в България, че ранната рехабилитация е изключително важна и много полезна по отношение на възстановяването. Едно време имаше постулати, че в първите 6 месеца, ако не може нищо да се постигне, после няма никакъв смисъл да провеждаме рехабилитация. Това вече не е вярно. Знае се, че мозъчната регенерация, пластичността на мозъчните структури може да бъде цял живот. Добрата неврорехабилитация има огромно значение, както по отношение на речевата и говорна рехабилитация, така и по отношение на двигателната. Всеки ден в клиниката виждаме подобрение, което е в следствие на рехабилитация. Тя разбира се, има огромно място в лечението на хората, които са получили мозъчни инсулти. Какъв е вашият съвет за превенция на мозъчните инсулти? Контролът на кръвното налягане е нещо изключително важно. Ако хората често имат главоболие или високо кръвно налягане, би трябвало да посетат личния лекар или кардиолог за предписване на лечение, което да нормализира или поне да балансира кръвното налягане, за да няма пикови стойности. Лечението на пациенти, които са със захарен диабет, е изключително важно. Необходим е редовен гликемичен контрол. С едно съвсем елементарно взимане на кръв може да видим нашия холестерол, триглицериди, т.нар. липиден профил, това може да ни даде възможност за превенция по отношение на холестерола, т.нар. "тих убиец“ на съдовете. Вече има много съвременни медикаменти, с които да намалим съответно нивото на лошия холестерол или на холестерола в кръвта, което е от изключително значение. Откриването и съответно лечението на т.нар. обструктивна сънна апнея, за която стана дума, също е от ключово значение, особено за хора, които са с тежко изразена сънна апнея. Ние правим диагностика и лечение в нашата клиника. Това би било от огромно значение. Разбира се, добрият начин на живот, особено в съвремието, когато сме толкова ангажирани. Необходимо е да имаме някакъв вид двигателна култура, да я наречем, през деня – дори ако нямаме възможност да ходим на фитнес или да плуваме и т.н. Просто една разходка, която да е малко по-интензивна, в рамките на половин час до 40 минути ежедневно, когато се прибираме от работа или там, където живеем – дори само това би помогнало, за да няма заседяване и да има двигателна активност. Това е много важно. Тази двигателна активност, включително плуване, джогинг, разходки, бърз ход, дава много добър дълготраен ефект върху нашето кръвообращение. По отношение на храненето – разбира се, трябва общо взето да избягваме да сме в категорията на наднорменото тегло. Позволявам си да кажа и повече мисловна култура, която да ни води към положително отношение към света и към проблемите, с които в един или друг момент се сблъскваме – ако се съгласите и с това? Разбира се. Това виждаме всеки ден в нашата клиника – хората, които имат позитивно отношение, някак си по-лесно преодоляват по-тежките усложнения и по-бързо се възстановяват. Така че това позитивно отношение към света, към това, което ни заобикаля, е много важно. Росица АНГЕЛОВА |
Още новини от Национални новини:
