Обвиненията на американския посланик Джеймс Пардю срещу българската прокуратура са манипулативни и не са свързани с обективната истина, а изцяло са насочени към обслужване на определени политически интереси. Това заявява Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България в специална декларация до президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, премиера Симеон Сакскобургготски, председателя на Конституционния съд Неделчо Беронов и ръководителя на Делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас, съобщи БГНЕС. Агенцията публикува пълния текст на декларацията: "Във връзка с изявленията на американския посланик за това, че Прокуратурата на Република България не действува ефективно в борбата с организираната престъпност, в защита на труда на 1200-те прокурори Асоциацията на прокурорите в България заявява следното: Тези твърдения са манипулативни и не са свързани с обективната истина, а изцяло са насочени към обслужване на определени политически интереси. Истината е следната: За 11-те месеца на 2004 г., прокурорите в Р България са внесли 239 обвинителни акта за престъпления свързани с организираната престъпност - убийства; наркотици; трафик на хора; организирани престъпни групи; престъпления против финансовата система срещу - 40 такива за цялата 2003 година. Осъдени са 72 лица срещу 15 за цялата 2003 година. Отделно от това, за същия период на 2004 г. са внесени 894 обвинителни акта за незаконно разпространение и държане на наркотици срещу 784 за цялата 2003 г. като с влязла в сила присъда през 2003 г. са осъдени 161 лица, а за посочения период на 2004 г. - 449 лица. За данъчни престъпления са внесени в съда 116 прокурорски акта срещу 176 лица. За подправяне на парични знаци са внесени 44 обвинителни акта, като по 3 от делата по тях са постановени присъди и са осъдени 15 лица за печатниците, разкрити в Пловдив, Бургас и Варна. За корупционни престъпления са внесени 449 обвинителни акта срещу 513 лица, за престъпления свързани с трафик на хора - 1124 обвинителни акта и са осъдени с влязла в сила присъда - 900 лица, от тях - 24 за участие в организирана престъпна група. Общият брой на решените и внесени в съда дела за 11-те месеца на 2004 г. е 41 581 срещу 42 973 за цялата 2003 г. Само за последния месец на 2004 г. са внесени обвинителни актове за убийството на Степан Рибаков, убийството на Кирил Живков и Асен Петров (Шаки), опита за убийство на Илиян Версанов. По 7 дела за последния месец са внесени обвинителни актове за трафик на наркотични вещества, чиято стойност е над 10 000 000 лева. В прокуратурата няма нито едно дело, което да е свързано с организираната престъпност и да не е решено в законоустановените срокове. Всичките тези определени постижения са постигнати независимо от трудните условия за работа, изразяващи се в:
- Системно ограничаване правомощията на прокуратурата през последните 15 години и липсата на нови адекватни механизми в държавното обвинение. Отнети бяха без да се отчита спецификата на нашия двуфазен наказателен процес възможността на прокурора да задържа да разрешава първоначални следствени действия, да води граждански искове в защита на държавния интерес и т.н. Не се въведоха съвременни механизми като "агента под прикритие", облекченото ползване на СРС в процеса и др.Не се премахнаха ограничения свързани с разкриване на банковата тайна, разпит на свидетели и обвиняеми пред съдия и др. Едва през последните месеци се премахна ограничението за данъчната тайна и се въведе защитата на свидетели. На фона на всичко това очакванията към прокуратурата ставаха все по-големи без тя да разполага с необходимите й инструменти да изпълнява ефективно конституционните си задължения.
- Дейността на прокуратурата е изцяло функция от действията на други органи, които се занимават с разкриване и разследване на престъпленията - МВР и следствието. Дейността по осъждането се осъществява изцяло от съда. Поради липсата на достатъчно сериозна законова регламентация за взаимодействието между тези органи и правомощията на прокуратурата се наложи по инициатива на прокуратурата приемането на вътрешна инструкция, която за съжаление няма силата на закон. Изгражда се нова структура във Върховна касационна прокуратура като се обособяват специализирани отдели, въвежда се фигурата на наблюдаващ прокурор и дела на специален отчет. Тепърва предстои чрез законови изменения да се изпълни препоръката на Евросъюза за утвърждаване на прокуратурата като господар на процеса. В тази връзка не споделяме вижданията на някои висши съдии, че съдът като цяло е извън полето за борба с престъпността. С бързината на своето правораздаване и силата на своите присъди, съдът е завършващата част на удара срещу престъпността. Същевременно в досъдебното производство с дадените му правомощия да разрешава провеждането на най-важните и определящи следствени действия и да задържа, той пряко участва в тази борба.
- Прокуратурата е най-контролираната институция в Р България, независимо от опитите да се насади обратното мнение. Всеки прокурорски акт подлежи на вътрешноинстанционен контрол от една страна и на съдебен контрол от друга. Главният прокурор от години внася отчета за дейността на прокуратурата в Народното събрание, правителството и Висшия съдебен съвет, независимо че едва през последната година това стана законово изискване. Друг е въпроса, че оторизираните институции не желаят да прочетат и вникнат в поставените проблеми.
- Без съществено изменение на личния състав и на материалната си база през последните години, прокурорите на границата на възможностите си изнасят всички реформи в наказателното правораздаване - въвеждането на бързото производство, полицейското дознание и др. Може спокойно да се каже, че в тази насока те са локомотивът на оперативните и разследващите органи.
Категорично не споделяме изводите, че дейността на прокуратурата би се подобрила с преминаването й към изпълнителната власт. Сочи се като основна причина факта, че така прокуратурата ще бъде контролирана. Тази контролираност обаче, е нужна единствено и само на политиците и тя би се превърнала в прокуратура на управляващата партия. Вероятно, за политиците е по-лесно да се споразумяват помежду си, отколкото с една независима институция. Всички кадрови въпроси се решават от Висшия съдебен съвет. Всички дисциплинарни наказания се налагат от Висшия съдебен съвет. Финансите и бюджета на прокуратурата също се определят от този орган. В този орган прокуратурата има 4 представители от 25 члена Всички действия на прокурора, както бе описано по-горе, се контролират от съда. Главният прокурор се отчита ежегодно пред Народното събрание. Същевременно всички европейски изисквания, които бяха потвърдени от Деветата конференция на Международната Асоциация на прокурорите са в насока за осигуряване на независима прокуратура, която да може да води безпристрастни разследвания. Не следва да се забравят и подценяват реалните специфики на българския политически манталитет. Функцията на прокурора ще е еднаква независимо към коя власт се намира той и следователно, преместването на прокуратурата и поставянето й под политическа зависимост ще обслужва само политическите интереси. Всички твърдения в тази насока са свързани не с принципни позиции, а с решаване на лични, конюнктурни интереси. За нас е много важно да обясним на нашите съграждани, че ние работим и правим всичко което е в нашите възможности, за да отстояваме държавните интереси. В тази работа се допускат и грешки, има нужда и от реформа, но преди всичко се нуждаем от подкрепата на обществото. Ние уверяваме българските граждани, че прокурорите ще продължават да изпълняват своите конституционни задължения по спазване на законността, независимо от постоянно оказващия им се натиск и трудности". |