©

- Разбрахме, че ти предстои важно решение, а именно дали да останеш в Женева, където си понастоящем, или да се преместиш в Лондон, след покана от тамошната Академия за съвременна музика. Везните наклониха ли се към една от двете столици?

- В момента все още обмислям решението си, понеже не съм човек, който обича да прави прибързани постъпки. Ще се запозная с условията на Академията в Лондон и ще преценя дали са подходящи и правилни за развитието ми като музикант. През това време ще продължа да се занимавам с опера, където възможностите ми са на едно добро ниво и се надявам да успея да покрия изискванията на този сложен стил музика, който тук е най-уважавания и най-слушания.

- Какво очакваш да получиш като опит, знания, развитие на мястото, където се установяваш?

- Аз страшно много обичам България и точно поради тази причина изискванията ми към университетите и академиите са малко по-високи от нормалното. Старая се да не летя в облаците и да си изграждам трезва представа за това, как стоят нещата на всяко място и как бих се справил аз с евентуалната ситуация там. Тук дойдох понеже имах възможността да работя с много добри професионалисти в областта на оперната музика, в която нямах особено голям опит. Затова реших да се пробвам, понеже бих искал да разширя музикалната си култура възможно най-много. Операта е един свят, различен от този, в който живеем и пожелавам на всеки поне за момент да се докосне до него. Надявам се в България скоро да се появи традиция, каквато има и тук, а именно пълни зали по време на концертите на операта.

- Над какви проекти работиш в момента?

- В момента работя върху 2 песни, като едната е на английски, а другата на български. По принцип ми е много по-лесно да пиша на английски (нямам представа защо).Точно за това се опитвам да пиша повече български текстове и истината е, че малко от тях стават за песни... но бих могъл да изкарам цяла стихосбирка :) ... естествено няма да го направя, понеже е мода в България всеки втори да изкарва книга. Английската песен се казва "I still want you", а българската - "Завърнах се". За жалост и за двете песни не ми остава много време, понеже съм концентрирал почти всичките си сили в учението си, което в момента е на преден план.

- В България не получи може би призванието, което си очаквал, разочарован ли си? Какво ти даде участието ти в Стар Академи?

- В България не пуснах достатъчно песни и хората не успяха да се запознаят с мен като творец и като изпълнител. За това има време. България за мене е всичко и въпреки, че съм далече в момента поради обясними причини ;) ... един ден ще се върна. Не съм разочарован от нищо, свързано с България. Всяка моя несполука е лично мой проблем и е производна от мои грешки. България не ми е виновна за нищо. Стар Академи беше една прекрасна част от моя живот, но истината е, че гледам напред и не желая да се връщам с подробности към тази част от живота и кариерата ми.

- Колко песни издаде в България? Какво определи малката им численост?

- Моето мнение е ,че за моята възраст и за ситуацията в която попаднах направих максимума.Ще повторя ,че обичам България повече от всичко на този свят ,но музикалния бизнес там не съществува. В България на мода е пускането на едни и същи песни, които нямат високо ниво, с цел набутване в съзнанието на хората...колкото и да е неприятна една песен след 20 чувания подсъзнателно я запомняш. Аз не съм пускал второ парче след това, което Дони ми написа, за което му благодаря отново, защото не искам да изкарвам именно такива песни, които са един пълнеж и които само да дразнят хората. Все пак целта на музиката е хората да й се радват, а не да предизвиква неприятно чувство в тях. Песента, която Дони ми написа се реших да я изпея и пусна в ефир именно поради това, че прецених, че песента е стойностна.

- Поддържаш ли връзка с другите участници от шоуто, знаеш ли какво се случва с тях, намери ли истински приятел там?

- Честно казано с все по-малко от тях успявам да поддържам контакт... Аз бях един от хората, които след шоуто се опитваше непрестанно да ги събира, за да се виждаме заедно. Страшно много ги обичам и уважавам всичките и се надявам да вървят нагоре, защото го заслужават.Те са упорити и борбени млади хора с възможности. Нещо, от което страната ни в момента се нуждае.

- Да те очакваме ли скоро в България? Ако идваш, по какъв повод би станало това?

- През януари месец се прибирам и нямам търпение да видя Пловдив. Поддържам контакт с приятели, които естествено ми разказват за всяка малка промяна в града. За жалост, по празниците няма да мога да си дойда, но ще бъда духом в България. Поводът е да се видя със семейството си и приятелите си, които страшно много ми липсват.Както всички хора на този свят, и аз не мога без приятелите си и ми е тъжно, когато не съм с тях. Следя всичко, което се случва в България по медии и приятели... за Пловдив е много лесно... просто със сутрешното кафе си пускам plovdiv24.com и разбирам всичко, което ми трябва. Единственото, от което мисля че се нуждая, е да разбирам какво се случва в културно отношение в града и главно с музикалното училище и академия, които все пак са бъдещето на музикалната култура в Пловдив. Струва ми се че футболните страсти изместват културните мероприятия напоследък ;)

- Ти каза, че след българките вероятно швейцарките са най-красивите жени. Как си изгради това мнение, имаш ли по-близък контакт с някоя жена там?

- Това ще го запазя в тайна, понеже няма да е честно спрямо момичетата в Швейцария, както и тези в България, да им споделям личните си преживявания. Хората в Пловдив ме познават... познати или непознати... ако ме заговорят на улицата, в повечето случаи имам време за един стойностен разговор или за едно кафе. Всеки може да ме пита лично. Иначе мога да кажа, че Пловдивчанката е най-красивото нещо, което може да се роди на тази земя. Пловдивчанката е жена с повече от високо самочувствие, но винаги с покритие, красота и чар.

- Как съвместяваш работата, обучението и личния живот? Кой е приоритетът ти в момента? Достига ли ти времето за всичко, което искаш да направиш?

- Личният ми живот винаги е бил част от моята работа и обучение... Просто тази професия на музикант изисква пълно себераздаване. Така че, както е лесно в едни отношения, така и е трудно в други. За мене работата в екип, която винаги е наложителна при един музикант, е много важна и личното отношение към всеки един човек, с който се работи или учи е от съществено значение за крайния продукт на работа или учение. Приоритетът ми в момента е учението, понеже съм в нови води и се старая да съм възможно най-съсредоточен по време на работа в консерваторията. Операта не е за всеки и изисква тотално раздаване на време, отношение и съсредоточеност в процеса на работа. Времето никога няма да ми стигне... както пее Емил Димитров "Само един живот не е достатъчен"... Аз съм човек, който винаги иска да направи нещо ново и винаги има идеи. Интересувам се напоследък страшно много и от политика и се радвам за промените в Пловдив и някой път ми се иска да съм част от тях, понеже знам, че мога да помогна на града си. Не е тайна, че симпатизирам на политиката, водена от Славчо Атанасов, и се надявам любимият ми град да стане това място, което е било почти винаги по време на историята си, а именно културен център на Европа.

- Какво би казал на феновете си, които четат в момента това интервю?

- Аз нямам фенове... имам приятели.На всичките съм им казал да се обръщат към мен от страната на приятели, а не на фенове. Феновете са за футболните отбори. Винаги е удоволствие една сладка приказка с хора, които държат на теб. На тях бих им казал, че много ги обичам и благодаря за всичко, което са правили и продължават да правят вече толкова много време за мен. Мога да кажа, че каквото съм постигнал в България, на 50% се дължи на тях....