| Бъдни вечер | ||||||
| ||||||
| Бъдни вечер - така се нарича според българския православен календар денят срещу Рождество Христово, в който започва празничната подготовка и е съсредоточена основната част от коледната обредност. Корените на този празник са дълбоко свързани с човешките надежди за по-добри бъднини. Това е вечер, в която според българската християнска традиция цялото семейство трябва да е заедно. Всеки от къщата има и своята рола в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата. Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло. Домакинята в къщата трябва да омеси и изпече основния хляб, наречен боговица. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Сред смятаните за задължителни ястия са постни сарми или пълнени чушки, варен боб, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи. Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама като спомен за Витлеемските ясли, където се е родил Младенецът. Централно място на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Прието по време на яденето да не се става от масата, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. Единственият, който има права да става, е най-възрастният, но трябва да върви приведен. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. |
Още новини от Национални новини:
