С присъда на Пловдивския окръжен съд те бяха признати за невинни в това през периода от 03.08.2007 г. до 06.06.2008 г. в Пловдив при условията на продължавано престъпление в различни форми на съучастие да са използвали документи с невярно съдържание - справки декларации, които се изискват по силата на ЗДДС, подадени пред ТД на НАП гр. Пловдив и да са получили от държавния бюджет неследващи им се парични суми в особено големи размери - 8 882 683 лв.

Те бяха признати за невинни и в това в през периода от 28.06.2007 г. до 06.06.2008 г. в Пловдив да са участвали в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Радостин Илиев в качеството си на длъжностно лице - управител на "Риком" ЕООД, в състава на която участват длъжностните лица Стефан Кисьов - управител на "ММДИ" ЕООД, Атанас Иванов - управител на "Маркет Спийд" ЕООД, Димчо Ангелов - управител на "Йоана -2001" ЕООД, Георги Господинов - управител на "Стелт Комерс" ООД и лицата Младен Димов с ЕТ "МЛ Вино Младен Димов" и Ивайло Делчев, създадена с цел да върши данъчни престъпления. 

Основните доводи на съда при произнасянето на присъдата са следните:

Подсъдимите са предадени на съд с обвинения за извършени престъпления по чл.256 ал.2 от НК за това, че чрез използване на документ с невярно съдържание - Справка декларация, при различни форми на съучастие са получили от държавния бюджет неследваща им се парична сума в особено големи размери и по чл.321 от НК за образуване, ръководство и участие в организирана престъпна група с цел да върши данъчни престъпления.

Основната дейност на подсъдимите се е изразявала в закупуването на недвижими имоти от управляваните от тях фирми и препродаването им помежду им за кратки периоди от време, през което цената им значително е нараствала. Следва да се посочи, че всички сделки са надлежно изповядани пред съответния нотариус, платени са изцяло дължимите държавни, общински и нотариални такси. 

Цената, посочена в нотариалните актове, е съществен елемент от тях и оспорването й може да стане само по съдебен гражданско-правен ред, т.е. тъй като е налице прехвърляне на собственост доставките по смисъла на ЗДДС са напълно реални, в какъвто смисъл са и решенията на ВАС по случая.

На второ място - сделките са надлежно отразени в счетоводството на всяка от регистрираните по ДДС фирми, включително и в дневниците за продажби, след което са подадени съответните Справки декларации. 

В обвинителния акт се твърди, че именно справките декларации, подадени до ТД на НАП Пловдив са с "невярно съдържание", т.е. отразеното, посоченото в справките декларации не отговаряло на действителността. Това обаче в конкретния казус за всички случаи не е така. Във всички депозирани в НАП, СД коректно са отразени всички обстоятелства. 

Според прокуратурата невярно била отразена цената на имотите, която била завишена, но както се посочи по-горе подсъдимите не биха могли да посочат друга цена, различна от отразената в нотариалните актове. От тук следва, че справките декларации не са с "невярно съдържание", т.е. липсва елемент от обективната страна на вмененото във вина на подсъдимите данъчно престъпление и само на това основание подсъдимите следва да бъдат оправдани. 

На трето място - самото подаване на съответната справка декларация до ТД на НАП Пловдив не води до автоматично възстановяване на ДДС. 

Данъчните органи, както са да възстановили данъка, така са могли и да откажат това, както между впрочем се е случило при последния случая. В ЗДДС е предписана специална процедура, която следва да се спазва. В случая след подаването на всяка СД е извършвана данъчна проверка от двама данъчни служители, която е завършвала с изготвянето на предложение за възстановяване на ДДС, което предложение е било одобрено от съответния пряк ръководител, а след това лично от Директора на ТД на НАП - Пловдив, който е и разписвал банковото нареждане за привеждане на сумите от бюджета по сметка на фирмите, управлявани от подсъдимите. 

Следва само да се посочи, че при извършване на всяка от данъчните проверки цялата документация е била предоставена на данъчните служители, включително и нотариалните актове, с които първоначално са били закупени съответните имоти. Ето защо съдът счита, че дори и да се приеме, че справките декларации са с невярно съдържание /а това не е така/, без съдействието на данъчните служители само подсъдимите не биха могли да извършат сами вменените им във вина престъпления. Този извод е не само на съда, но и на ДАНС, въз основа на чиято докладна е образувано досъдебното производство по настоящото дело. 

 
Всичко това в общи линии дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимите не е престъпление. Същевременно с това, щом като извършеното не е данъчно престъпление, не би могло да се говори и за организирана престъпна група. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.