 © |  |
Бивши и настоящи студенти от
ПУ "Паисий Хилендарски": | виж още | | |
Втора научна конференция Венелински дни 2013 ще се проведе на 5 декември 2013 г. (четвъртък) в Пловдив. Тя е посветена на Юрий Венелин и неговото влияние върху българското Възраждане.
Конференцията се организира от Украинско-българско сдружение "Пловдив, с подкрепата на почетния консул на Украйна в Пловдив Димитър Георгиев и посолството на Украйна в Република България. Във форума ще участват представители на "Мати-Украйна" (София), Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, Международен център за мигранти - Пловдив, ПУ "Паисий Хилендарски" и др.
Конференцията е с начален час 11 ч. и ще се проведе в конферентната зала на бизнес центъра на ул. "Цар Калоян" №8, ет. 4.
По време на дискусиите ще се обсъди изключително актуалната през последните дни тема за мястото на Украйна в Европа, както и за украинско-българските отношения.
Кой е Юрий Венелин?
Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
Роден е на 22 септември 1802 година в село Тибава (днес в Украйна) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
През 1829 година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите". Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.
През 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.
Юрий Венелин е автор на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 тома през 1829-1841 година. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга "Критически изследвания за българската история" е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 година в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Михаил Николаевич Гогол.
Източник: ПОТВ |
