Радва ме фактът, че имаше много хора като нас, нарамили кофи и лопати и дошли да помагат. Затънали в калта вериги от хора изнасяха кал и вода от домовете. Домове е думата в минало време. Първите етажи в кал и вода, пълни със всевъзможни отломки... 

Дори и автомобил. Вторите в хаос. Хаос останал след битката да спасиш каквото можеш. 

Нямаше млади и стари, нямаше "Аз съм от тук, а аз от там". Думите, които се чуваха в тези редици, бяха "дай кофа"; "пълна кофа"; "празна кофа" "бракувана кофа". Да, брак, защото и те не издържаха на напора. Не издържаха на волята и желанието на Хората да помогнат кой както можеше.

С нас бяха и малка група софиянци. Свършили работа в понеделник, чули, че няма доброволци, взели документи, малко пари и с колата да помагат. Нямаха ръкавици, нямаха ботуши, нямаха лопати, но притежаваха едно нещо, което все още съществува - ЧОВЕЩИНА.

Имаше и две момченца. Варненчета на по 16 години. Дойдоха и ме попитаха къде да помагат. Как да откажеш ....... Как да пречупиш желанието на тези деца да помагат. Нарамили лопата и с кални ботуши. Само желанието им ни накара да заработим с още повече хъс. Имаше и още, и още, и още ще има. Докато някой се нуждае от помощ, винаги ще има някои които да му подаде ръка.

Иска ми се и да благодаря на БЧК и на община Варна за това, че опитаха и се справиха на ниво със хаоса. За това че бяха осигурили кофи,лопати,храна и вода. Вода, която беше най- много нужна. Иска ми се да благодаря на фирмите, осигурили тежката техника. Десетки самосвали, булдозери, багери, бобкати. Техника, с която бяхме ръка за ръка. 

Иска ми се да благодаря и на Хората от квартал "Аспарухово". Хората, направили и увили сандвичи и разнасяйки ги на доброволците. Отделили малко от това, което им е останало, за нас.

Иска ми се никога и никъде да няма бедствия, но едва ли.
Иска ми се и знам, че винаги ще има кой да подаде ръка на тези хора. Знам, защото има дори и малко хора по целия свят които знаят какво е ЧОВЕЧНОСТ и ДОБРОТА. Хора с главно Х.