Опитите му да се пробва като дърводелец ударили на камък и мълчаливият затворник бил пренасочен към т. нар. бакелитова бригада. Пандизчиите в тази бригада се занимавали с доста мръсната и непрестижна работа да лъскат до блясък цехове на външни фирми или да чистят повърхността на пластмасови детайли преди боядисването им.

Жоро Милионера работел в бакелитовата бригада от 4-5 месеца и се справял добре. Нямал претенции и изпълнявал съвестно задълженията си. Като всеки един трудово ангажиран затворник и той получавал на месец минималната работна заплата за страната, която от 1 януари скочи на 420 лв. От нея, обаче, лишеният от свобода взима 40%, а останалите отиват в държавния бюджет.

Със сигурност Жоро Милионера не е на печалба от затворническата си работа като пари, но това вероятно малко го интересува. Той продължава да мълчи къде е закопал плячката от удара си и разчита да живее като Крез, когато изтърпи 12-те си години затвор.

Работата зад решетките позволява на Енев да скъсява престоя си на топло. Причината е, че законът дава възможност два отработени дни да се смятат за три дни лишаване от свобода. Жоро Милионера излежава 12-годишна присъда.