По думите й се говори за грамотност, образование и култура само около 24 май, след зрелостен изпит и кандидатстудентска кампания. 

"След това сериозни и много тежки неща от живота отнемат вниманието от проблемите в образованието. Това не трябва да се случва. Необходимо е непрекъснато да мислим за тези неща", коментира Гайдарова. 

Според езиковедът падането на границата за прием в университетите поради големия брой свободни места е един от катализаторите на процеса, водещ към ниска езикова култура. 

"Държавата позволи да има много на брой висши училища, които не са необходими в малка страна като България. Също така трябва да отчетем и факта, че много деца заминават да учат в чужбина. В момента се приемат деца, родени през 1997 година, а на всички е известно какво се случваше тогава и колко малко деца се раждаха. Това също има значение", подчерта университетският преподавател. 

На въпрос дали липсата на мотивация е единствената причина за слабите резултати на изпитите по езикова култура в страната доц. д-р Теофана Гайдарова каза, че причината е комплексна - започва от обществото, от училището и е вплетена във всички сфери на живота. 

"Децата не са убедени, че добрата обща и езикова култура ще им донесе успех и просперитет в живота. Не ги караме да осъзнаят, че знанията по българска граматика са необходими, за да си осигурят трайни речеви умения за общуване в различните социокултурни сфери и в разнообразните житейски ситуации, в които човек попада ежедневно. За това сме си висовни ние, ние си направихме такива децата", смята езиковедът.