"Преди около година и половина взехме важни решения: първо - да изясним какво има тук, и второ - да решим какво трябва да има тук", заяви кметът Иван Тотев при старта на археологическите разкопки край водохранилището днес. 

Съдбата на Небет тепе повдигна сериозни дебати в града. През миналата година бе направено заснемане на недрата му и сега археолозите ще копаят точно на местата, където се разкриха структури, за да бъде установено с точност какви са те. 

На база събраната информация трябва да бъде създаден и новият проект за Небет тепе. През лятото на следващата година ще бъде организирано и обществено обсъждане за социализиране и експлоатиране на обекта. 

"Самото местоположение на хълма е един естествен завършек на туристическите маршрути в града. Стъпил на върха на Стария град, той разкрива прекрасна гледка към другите хълмове и много от останалите забележителности на Пловдив. Това е място, което дава възможностите да се издигнеш над града. 

Сега трябва да го приведем в подходящо състояние, за да не ни е срам пред туристите. Не бързаме с работата - нито за следваща кампания, нито да видим кулите със знамената. Работим, както трябва да работим, защото проектът е с общонационално значение", категоричен бе Тотев. 

"Небет тепе няма вид на археологически обект със завършен вид. Тук разкопките не са приключили в миналото, работено е на парче от много хора, които не са оставили необходимата документация, а тя е нужна, за да се облегнем на нея и да направим проект за консервиране и реставрация", разказа и директорът на Археологическият музей Костадин Кисьов.

Той сподели, че точно край водохранилището никога не е работено и точно сега е времето екипът да установи имало ли е в тази зона монетарница на тракийски владетел от трети век преди Христа, тъй като на Небет тепе са открити 46 бронзови монети с царски символи. 

"В началото на един дълъг процес сме, но в края на кърищата трябва да разкрием целия обект със съоръженията му, за да ги експонираме подобаващо", категоричен бе Кисьов.