Досъдебното производство се води за извършени от него престъпления по чл. 116, ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 115 от НК /убийство/ и по чл. 150 пр. 1 и 4 от НК /блудство/. 

И за двете престъпления законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода", като за престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 115 от НК, а именно убийство по особено мъчителен за убитата начин и извършено с особена жестокост, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 

При запознаване с материалите от воденото разследване съдът счита, че са налице достатъчно по своя обем доказателства, от които може да се направи заключение за наличието на обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършител на вменените му престъпления. 

Едновременно с това доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, като наличието на тази реална опасност се извлича и от обстоятелството, че лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Определението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд.