За туморни маркери и специализирани прегледи хората от Търговищко и Разградско пътуват чак до Варна. На тези от Кърджалийско, Хасковско, Ямболско и Смолянско се налага да бият път до Университетската болница в Пловдив или в Многопрофилната в Бургас, за да им направят необходимата диагностика за рак. Софийските лечебни заведения и Плевенската университетска болница пък поемат хората от Видинско, Ловешко и Монтанско. 

Стотици километри пътуват за контролни прегледи дори тези, които са в тежка и среднотежка форма, тъй като в повечето случаи на месец и половина-два раковоболните трябва да бъдат наблюдавани.

Във Враца онколог няма. На Нина И. се налага да взима през два месеца по един-два дни отпуска, за да води съпруга си на химиотерапия в Университетската болница в Плевен. За всяко пътуване тя трябва да търси и познат с шофьорска книжка, който също да не е на работа, който да ги закара със семейния автомобил, тъй като тя не шофира.
Подобно на тях в университетската болница там всеки трети раково болен е от друга област.

Истинска криза има за лъчетерапевти. С изключение на университетските центрове в София, Плевен, Варна, Пловдив и Стара Загора в останалите областни градове такива специалисти няма.

Инвазивната кардиология в последните години е една от най-предпочитаните специалности от младите лекари у нас заради доброто заплащане, високите технологии и модерни практики. Независимо от това такива специалисти има предимно в университетските центрове, в областни градове са не повече от един-двама, а в градчетата въобще няма такива лекари. Без нито един инвазивен кардиолог са Смолян и Видин, независимо че са областни градове. 

Освен за кардиолози и онколози истински глад има за лекари от основните специалности - хирургия, неонатология, педиатрия, детска хирургия, съдебна медицина и анестезиология. Детските хематолози са концентрирани предимно в София, Плевен и Пловдив. Нито един детски хематолог няма в Бургас.

Там няма специалист по кръвта дори за възрастни. Когато има специфичен случаи, лекарите от Многопрофилната болница изпращат пациентите си директно в столицата.

Семейство с осеммесечно бебе, страдащо от таласемия (вид анемия), се налага да пътува през три месеца до София, за да изследват детето и да му преливат кръв. Подобно на тях пътуват още десетина други деца от Бургаска област. Нито един неонатолог няма във Врачанско, Търговищко и Видинско. 

По един такъв лекар има в Смолянско, Монтанско, Ямболско и Разградско. Затова, когато акушер-гинекологът установи рискова временност, веднага изпраща бременната за хоспитализация в Университетската болница "Майчин дом" в София.

Лекарското ни съсловие застарява, алармираха от Българския лекарски съюз. В Хасково например повече от половината хирурзи и ортопеди са над 60-годишна възраст. Хората с бъбречни кризи от Гоце Делчев и Пиринско бият път до Университетската болница в Пловдив, тъй като в Благоевград нефролог няма. 

Без бъбречни специалисти са още във Видин, Враца, Ямбол и Разград. В половината страна няма специалисти по обща медицина, 58 на сто от всички тях са в предпенсионна възраст.