 © Plovdiv24.bg |  |
Българите имат ниска степен на готовност да се ангажират с конкретни действия, когато са свидетели на корупция. Това сочат данните от Световния корупционен барометър за Европа и Централна Азия за 2016 година на асоциацията "Прозрачност без граници".22% от анкетираните у нас са посочили, че са готови да подадат сигнал, ако са станали свидетели или са били въвлечени в корупционни практики. В държавите Испания, Гренландия, Португалия, Великобритания, Франция, над 80% от анкетираните са заявили, че са готови да отделят цял ден, за да могат да свидетелстват за корупция, за да може тя да бъде наказана.
Сред основните изводи в изследването е, че гражданите на държавите от бившия социалистически блок демонстрират значително по-ниска степен на готовност за противодействие на корупцията. Според заключенията на изследването за тях сигнализирането за случаи на корупция е социално неприемливо поведение. Една от ключовите интерпретации е въз основа на това, че все още подаването на сигнал се свързва с доносничество, посочиха от "Прозрачност без граници".
Сред основните причини да не се подават сигнали за корупция у нас са и страхът от негативни последици и недоверието в институциите. 22 процента от анкетираните нас са посочили, че корупцията е трудно доказуема, а 17 процента са отговорили, че "нищо не може да се направи". Около 10 процента от анкетираните нямат мнение по въпроса.
Все още у нас институциите от съдебната система се възприемат като най-силно натоварени с корупционен риск, каза изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов. Той уточни, че в изследването е потърсено възприятието на хората, а не прекият им опит. Когато въпросът касае прекия досег на хората с корупция на първо място е посочено здравеопазването, следвано от университетското образование и "Пътна полиция". |
