"Когато сръбските власти върнат мигрантите, минали на тяхна територия, те първо идват в нашето село. Гладни са, търсят храна. Денем нахълтват в магазина, но нощем чукат по къщите. Преди дни към 1 часа през нощта се почука на моята врата. Аз живея сама, след смъртта на майка ми оставям нощем лампите да светят. 

Те били привлечени от това и като отворих вратата - 40 души стоят в двора и градината ми. Бяха мирни и тихи - искаха ми храна. Каквото имах - дадох. После извиках полиция", разказва Георгиева пред "Стандарт".

Мигрантите чукат и по другите къщи. Преди дни се появила жена с новородено на ръце. Казала, че го е родила преди ден в горите около селото на път за Сърбия. Местни жени й донесли дрехи, храна.

Трафиканти водят мигрантите до границата, но сърбите пазят много здраво, твърди Маргарита Георгиева. Аз често ходя до Зайчар и ги виждам - по цялата граница стоят войници с автомати. Спират и бусове, коли, проверяват за мигранти. Бият ни и ни вземат парите, оплаквали се върнатите на киреевчани.

Почти всички мигранти са на възраст от 15 до 30 години, твърди кметът. Рядко в групите има 4-5-годишни деца. Жените също са малко. Някои добре говорят български, значи са у нас още от самото начало. Сирийци рядко срещаме, повечето са от Афганистан, Пакистан, имаше един от Непал. До едно време записвах колко са минали през селото ни, но станаха стотици и спрях, казва управничката.

И тя, и магазинерката, и жителите на селото, които са 138 на брой, са инструктирани на кого да звънят, като видят мигранти. "Обаждаме се най-напред на Гранична полиция, която има пост на ГКПП Връшка чука. Ако не се обадят, звънят на дежурния в районното управление на МВР в Кула или на тел. 112. Тогава идват и ги прибират. Връщат ги по лагерите, но след дни те отново тръгват". Според някои жители мнозина от преминаващите са им познати лица. Правят опит да преминат границата за пореден път. Целта им е Германия.

Досега преминаващите не ни създават проблеми, твърди Маргарита Георгиева. Но хората ги е страх - от зарази, от агресия, от вземане на храната им. Нас няма кой да ни пази - сами сме си на село. Така е и в съседните Раковица, Старопатица, казва тя.