Това заяви в предаването пред БНР проф. Емил Ботев, ръководител на департамент "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН:

"Изследванията, които правим, ни дават основания да твърдим, че нямаме натрупани такива големи напрежения, докато румънските колеги и международните експерти не могат да кажат това за вранчанското дълбочинно огнище. 

Очаква се там да продължават тези катастрофални земетресения с относително висока честота, докато честотата на тези земетресения с магнитуд 7, които могат да доведат до сериозно въздействие върху жилищния фонд и инфраструктурата, при нас стават на стотици години."

Учените от БАН определят максималната степен на въздействие върху страната на земетресението във Вранча до пета и то в близките до Румъния населени места.

Сеизмичните вълни пристигат безпрепятствено на големи разстояния, затова земетресението се усеща в много широк ареал, но остава само в сферата на усещанията, на въздействието върху психиката на хората, обясни проф. Ботев:

"Умерени по сила земетресения във Вранча се случват относително често, но дълбочината ги прави относително безопасни, с магнитут от 5-5 до 6 стават земетресения в рамките на четири-пет години. Такива земетресения не водят до сериозно въздействие върху инфраструктурата. Катастрофалните земетресения там не са рядкост, през 40-50 години стават земетресения с магнитуд, по-голям от 7."