 © bTV |
За 70-годишната Марагарита от Ямбол и болната ѝ дъщеря Гинка храната и топлината са лукс. Двете жени живеят в скромната си къща със 180 лв. пенсия на месец.Вече втора зима Маргарита и дъщеря ѝ нямат ток в къщата си заради непосилната сметка от 260 лв. Доходите им не стигат и за дърва за отопление.
"Като кучета, ей тук, с одеяла завити седим, колкото има, толкова горим. С ръкавици седим, с ръкавици и шапки", разказва майката.
Маргарита се тревожи за дъщеря си, която е с диагноза шизофрения. Разболява се преди 15 години, когато брат ѝ починал при катастрофа, а малко след това съпругът ѝ я напуска. Оттогава 47-годишната жена е на лечение и периодично влиза в болница.
"Въпреки че там е топло и има храна, предпочитам вкъщи. Много трудно е да ядеш само хляб, да стоиш на студено, не е човешко, но няма изход", разказва тя. 180 лв., които получават месечно, не стигат само за лекарствата ѝ.
Съседи на двете жени отделят от залъка си, за да им помагат. Носят им храна и събират пари за здравните осигуровки на болната Гинка, за да не остане без лекарства. Не могат да ги спасят от студа.
"Ако мога аз, няма да искам отникъде помощ да им помогна, защото сме хора", споделя съсед на двете жени.
Маргарита мечтае дъщеря ѝ да оздравее напълно и да е щастлива. Надява се на по-добър живот, в който да има само ток, вода, храна и топлина.
Жената многократно е ходила в социалните служби, но от там ѝ отказвали помощ, защото прехвърлила двете стаи, в които живеят, на дъщеря си.
Източник: bTV |
