| Филмите бледнеят! Този мъж тръгна към Пловдив и вратите на ада се отвориха за него! | ||||||
| ||||||
На 11.05.1997 г. Стайко Иванов отива на Пловдивския панаир да гледа летателни машини и решава да се върне в Кърджали на автостоп. Около час, в близост до автопатрулка, той маха за стоп. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция. И както става в такива случаи, между него и шофьора се завързва нормален разговор. По-късно македонецът Киро Тодоровски качва и втори пътник в микробуса. Когато Стайко казва на шофьора да спре, за да продължи към Кърджали, вторият качен пътник вади оръжие и стреля по шофьора в движение и катастрофират. Убиецът избягва, а Стайко тръгва да търси помощ и е в абсолютен шок от това, че е станал неволен свидетел на убийство. Пристигналите полицаи първоначално разглеждат случая като ПТП, въпреки че Стайко им казва, че е стреляно. Но те не му вярват поради силното му шоково състояние. Едва при аутопсията се разбира, че е имало изстрел и реакцията на досъдебните органи е да арестуват Стайко. Държат го в хасковския арест 7 месеца. Отказват му адвокат и разпит пред съдия въпреки неговите искания. Принуждават го да подпише показания, различни от неговите и впоследствие съдът ги разглежда в негов ущърб. Още първия месец Хасковската прокуратура се отървава от микробуса, като го връща на наследниците и така заличава доказателства и прегражда пътя на Стайко да се защитава. В микробуса са открити празни тайници и никой от разследващите не е работил в тази посока и не е изследвал личността на убития македонски гражданин Киро Тодоровски. Според Стайко хасковските полицаи са манипулирали доказателства - стреляно е по ноктите му и от там идва разликата в химичния състав на барута. В нито един стадий от делото не изяснен въпросът каква е връзката между Стайко и куршума, убил македонеца. Има още доказателства за невинност, които са пренебрегнати от съда, който и същевременно тълкува превратно доказателствата. Стайко се разболява в ареста и едва не умира там, след което го освобождават. А на 20.12.2005 г. делото е прекратено от хасковската прокуратура поради липса на доказателства и с всички реквизити на влязло в сила постановление за прекратяване на дело. През 2006 г. Стайко решава да съди България по закона ЗОДОВ. И изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва. Научава, че ще го съдят 6 месеца след това. В постановлението за възбуждане на дело в заключителната му част се съдържа абсурдното изречение - "не следва да му се връчва". Осъден е на всички инстанции на 8 години затвор! В единия случай доказателствата са негодни за дело, а във втория случай са годни той да бъде осъден. Делото е пълно с правни абсурди и процесуални нарушения. Целта ни е връщане на делото, отговори на въпросите, поставени от Стайко в жалбите му, на които никой съдия не е отговорил, но има присъда". "Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа", казва Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва. След дни на тел. 112 се обажда мъж, представил се за него, който съобщава, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. "Направи го с надеждата обществото и медиите да обърнат внимание на случая му, коментира тя, като твърди, че и до днес вярва в невинността му. Славка е сред участниците в група за подкрепа на Стайко в социалната мрежа. След бягството Стайко Иванов успял да стигне Италия, където заживял с променено име. Устроил се на работа в машиностроителна фабрика. След време решил да се свърже със свой стар познат от Банкя, на когото дължал дребна сума от години и искал да се реваншира. Предложил съдействие за бизнес контакт с италианския си работодател. Приятелят обаче, съобщил в полицията местонахождението на Стайко. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4 | ||||||||
| |||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
