| Намериха проснат на пода и в безпомощно състояние бивш "велик" пловдивски депутат | ||||||
| ||||||
“Много съм зле. Никога не ми е ставало така", каза пред “24 часа" някогашният син трубадур. Екипът ни го завари в неврологичното отделение на системи. Краката му са в рани, а той едва говори. “Животът не помилва никого", процежда 56-годишният мъж, който в последните години води мизерно съществуване. Преди време обяви, че мисли за самоубийство, защото не издържа. “Разочарован съм от всичко в държавата. Нямам пари за лекарства и храна. Не мога да си намеря работа. Навсякъде ми затръшват вратата, защото съм си отварял устата", заяви бившият седесар от 7-ото велико и 36-ото народно събрание. Навремето се прочу и като част от групата на 39-те, които не подписаха конституцията. “На ръба на самоубийството съм заради безпаричие", обяви през 2014 г. той. По думите му страдал от диабет и е на инсулин. Трябвали му по 200 лв. месечно за лечение. “Имам и високо кръвно, но спрях хапчетата, не мога да си ги купя. Разпродадох всичко ценно - картини, злато, имоти. За капак и съпругата ми се обърна срещу мен и ме изгони от жилището", описа той. Двете му деца се издържали сами и били в София. Дълго време бившият депутат нямал постоянно препитание. Живеел на дребни хонорари от авторски материали, които публикува в сайтове. След развода със съпругата си цели 5 г. живял в една барака без ток и вода в село Брестовица. “Представляваше землянка с компютър", казва той. След ходене по мъките успял да си върне жилището в Пловдив, което в момента обитава. “С решение на Върховния съд ми го дадоха. Доказах, че аз, а не бившата ми съпруга е собственик. Изправих се сам срещу мастити адвокати, защото нямах пари да наема своя защита", допълни някогашният активист на СДС. Отминал спомен, към който не иска да се връща, е участието му в протестите през 2013 г. срещу кабинета “Орешарски". Беше на първа линия, дори разпъна палатка и спа в нея пред областната управа в Пловдив срещу назначението на тогавашния губернатор Венцислав Каймаканов. Още тогава изглеждаше изпаднал. Не криеше, че трудно се препитава. Приятели научили от социалната мрежа за него и започнали да му предлагат помощ. Той обаче отказал, защото бил прекалено горд, за да приема подаяния. “Не виждам смисъл в съществуването си, но все още имам още мъничко инат и ще опитам да се боря", казваше в моменти на апатия Марков. Проснат сега на болничното легло, унесен и със забавен говор, Марков отново не се предава. “Ще гледам да се оправя. Много съм зле в момента. Не мога да стана. Върти ми се главата", каза той. В петък сутринта си сварил спагети със сирене. Добавил майонеза и допуска, че от нея може да се е натровил. “Изведнъж от мен започна да тече студена вода. Целият бях мокър. Опитах се да стана, завъртя ми се главата и паднах. Ударих се във витрината на секцията и си раних краката. Не можех да мръдна, нито да вдигна телефона. В събота Румен Леонидов ми се обади. Викам му: Умирам, а вкъщи не може да се влезе, защото има чип на входната врата на блока. Той обаче алармирал. Така приятели дойдоха да ме спасят", обяснява ексдепутатът. Чак в 12 часа през нощта го настанили в неврологичното отделение. Марков допуска, че може да е направил инсулт. “От години страдам от високо кръвно", допълва той. Лекуващите лекари обясниха, че скенерът не е показал такива данни. По-скоро имал проблеми с вестибуларния апарат. “Пропуснах учредяването на новата Дясна народна партия. Все бивши седесари сме - Панчо Панайотов, Евгени Костинаров, Михаил Христов. Последното, което стана в СДС, съвсем ги срина. Не ми се говори. А това е част от живота ми. Тези хора, които се биха преди дни на “Раковски" 134, изобщо ги нямаше през 1991-1992 г. Народът отдавна не ги помни, а те се разправят с юмруци", допълва Марков. Твърди, че често се чували с Александър Йорданов и с Венцеслав Димитров. “Златка Русева, с която гладувахме навремето срещу конституцията, не съм я чувал едно 10 години. Тя сега е върховен съдия", казва той. В това време телефонът му не спира да звъни до болничното легло. Вдига го със сетни сили и разказва, че едва е оживял. Сега се моли да се оправи, за да замине за Америка. Без да предполага, стигнал до Меката на киното със свой разказ. С него спечелил сценарна номинация в Лос Анджелис и преборил 2800 конкуренти. Това се случило миналата година. Написал разказ за един от най-скандалните областни управители на Ловеч - Никола Бангиев. Викали му Пусти Никола. Така озаглавил и творбата си. “Той е анархист, женил се е 5-6 пъти. Избил е маса народ. Бил е красавец, купонджия и горянин в село Торос. Накрая се взривява." Един приятел - Славчо Стефанов, който също е от Торос, но от 30 г. работи като осветител в Холивуд, попаднал на разказа ми. Много го харесал, споделя Марков. “Ицо, страхотен е. Аз ще ти го преведа. Тук всяка година има конкурси за сценарии, в които участват кандидати от цял свят", обяснил му Стефанов. Марков се съгласил. Но минала година и авторът на “Пусти Никола" почти забравил. През март т.г. получил писмо, с което го известили, че неговият разказ е сред 32-те класирани творби от общо 2800. Изпратиха ми и чек с 2000 долара поощрителна награда. Пишат ми, че много им харесал сюжетът и ме канят в началото на юни в Лос Анджелис, като ми поемат разноските", обясни Марков. Категоричен е, че иска да отиде. Само се моли да оздравее. Не е изключено да пробие в Холивуд и животът му да се промени. Припомня, че когато Господ затваря врата, отваря два прозореца. “Хората там са ме оценили за разлика от Пловдив", размишлява Марков. И припомня, че далеч преди родният му град да бъде избран за европейска столица на културата, той лансира идеята как Пловдив може да спечели надпреварата. Тогава обясни, че разковничето е “Столипиново" с неговото многообразие. Каза, че това е оригинално и интересно. “Откраднаха ми идеята, без да споменават, че е моя. И наложиха забрана да контактуват с мен. Нищо. Нека се кичат с чужди хрумвания. Да видим как ще ги реализират", обобщава Марков. |
Още новини от Новини от Пловдив:
