| Доайенът на пловдивската журналистика на 90! | ||||||
| ||||||
Когато постъпих на работа в този вестник, бързо разбрах, че между нашата редакция, поместена в таванския етаж на "високата къща" на пл.Централен 3, и по-долните етажи, съществува някаква непоносимост. Беше след една оперативка, на която обсъждахме нехаресана от долните етажи статия на колега, придружена от дръзка фотография. Беше ми мрачно и неуютно. Върба Чавдарова се вгледа в очите ми. "Ти май се изплаши?". "Не, ама…"- открехнах се аз. "Ти да не вземеш да се промениш? Хич да не ти пука!" – усмихна се тя. От тогава наистина спря да ми пука. До този момент възприемах Върба като великолепен журналист. И тя беше такава. Възприемах я като жената, която е превърнала редакцията в семейство. И това беше истина. Бях започнал да я наричам Жената усмивка. И тя беше това. Но с годините разбиах, че тя е нещо повече. Открих за себе си, че истинското мъжество е Жена. И че Жената е Върба Чавдарова. От името на всички от"Комсомолска искра, които ми възложиха да напиша тези редове: Обичаме те, Върбе! И да не вземеш да се промениш! Източник: Петър Анастасов |
Още новини от Новини от Пловдив:
