| Баща, загубил сина си в Стара планина, построи най-високия храм у нас | ||||||
| ||||||
През 2003 г. лавина отнема живота на сина му в Стара планина. Петко обаче успява да трансформира страданието си. От загубата му се ражда място, което да лекува стотици човешки души, изпитали болка като неговата. "Да загубиш детето си е едно от най-страшните неща. Времето не лекува, болката си остава. Ако не се мобилизираш да правиш нещо, ти си загубен", казва Петко Илиев. През зимата на 2003 г. синът на Петко Илиев остава завинаги в прегръдките на Стара планина. От тогава досега всяка година там намират смъртта си средно по двама души. А след някой от тях дори не остава и следа, съобщава bTV. Няколко месеца след трагедията Петко намира сили да трансформира болката си в добрина. Започват първите копки за най-високо разположения храм в България, на няколко метра от хижа "Рай" в Стара планина. До завършването на святото място ще изминат цели 15 години. Мястото е трудно проходимо. До там се стига само пеша или на кон. Всички материали за храма са изнесени на конете на Пейо, който по това време работи към хижа "Рай". Зарежда я с провизии и е водач на планински преходи с коне. "Всички се възхищаваха и се чудеха как става на това недостъпно място, всичко на гръб, самари на коне. Радваха се хората и всеки с каквото можеше помагаше", разказва Пейо. В каузата се включват доброволно стотици хора от цяла България. "Българинът има голямо сърце и душа. Всеки един човек, който е идвал там, има нещо с душата си. Бяхме си разпределили работата по райони. Имаше отговорници за Русе, Пловдив, Пазарджик, които да търсят спонсори и хора, които да помагат и работата тръгна. Иво Танев занесе на гърба си каменния кръст, който тежи около 40 кг", разказа още Петко Илиев. Камък по камък, ден след ден храмът е построен. "Всеки един вече, който е донесъл камък, съм го снимал. Дори тези, които са носели камъни и мен ме е нямало, са ми оставяли с бележки от кого е. Камъни се донесоха от много места, не само от България – от Алпите, Мусала", допълва Петко. За 9 дни храмът е и изрисуван. Така на 27 октомври 2018 г. той отваря врати. Освещава го пловдивският митрополит. Храмът винаги е с отворени врати, а на това високо място днес се правят сватби и кръщенета. Рамо до рамо с Петко Илиев през годините на построяването на храма е и Милена Стойкова, която работи по създаването на документален филм за храма. Той носи работното име "Щастливите камъни" и за да бъде завършен е необходимо да бъдат събрани още средства. Храмът също има нужда от финансова подкрепа, за да продължи да се поддържа. Който иска да помогне с дарение, може да се свърже с Петко и Милена: Петко Илиев – 0877234249, iliew1947@abv.bg Милена Стойкова – 0897296377, turandot_films@abv.bg |
Още новини от Национални новини:
