| Пловдивчани се докосват до изкуството в Седмицата на занаятите | ||||||
| ||||||
Подобна е била и старата пловдивска чаршия. Десетилетия са отшумели по тесните криви калдъръмени улички, но обичаите и нравите все още са живи. „Сутрин майсторите отключват катанците, кажат си един-два масàла, посмеят се, па седнат, кръстосат крака и почнат шумно да сърбат кафето. Сутрешното кафе! Навик, неписан закон, зачитан от всички в чаршията. После майсторът ще каже „Помози Бог" и работата започва. Тук терзия е навел глава над дебелия бозов плат и чевръсто нанизва бод след бод. Там бакърджия е окачил дълбок тас и майстори перваза му, друг кове менци... Един крои еминии и папуци или шие кондури... Какво нямаше по поличките: пръстени, гривни, кюстеци за сахати... Имаше от всичко, та като мине кокона или олизан тафта, да има какво да им дръпне окото..." (По Н. Алваджиев. Пловдивска хроника.). Такава приблизително е картината и в двора на Куюмджиевата къща. Равномерно потраква стана на тъкачките, току просвирва гайда, заформя се хоро. Не толкова „алъш-вериша" е важен за майсторите. Всичко тук се прави с мерак, с душа и сърце. Затова и измайстореното си има собствено очарование и магия. А туристите получават всичко - и скъп спомен от посетеното място, и нещо достатъчно ценно, на чието сътворение си бил свидетел. Предизвикателство е за гостите на музея да изпробват собствената си сръчност и усета си, като се опитат да сътворят нещо сам или с помощта на майстор занаятчия. Тази година са поканени и етнографи от други музеи, които на място да се запознаят с тънкостите на един или друг занаят. За тях събитието може да се превърне в своеобразна школа, чрез която те да се докоснат не само до технологията, а и до необходимите практически умения за работа в даден занаят. |
Още новини от Любопитни новини:
