| Проф. Райс: Всички европейски сили са търгували с роби | ||||||
| ||||||
Една от "жертвите“ е и големият приятел на България Уилям Гладстон, който издава брошурата "Българските ужаси и Източния въпрос“ по повод на зверствата на турците при потушаването на Априлското въстание. Гладстон на практика предлага да се даде автономия на България и да се прекрати безусловната английска подкрепа за Високата порта в Истанбул. Сега обаче Гладстон е обвинен, че е бил застъпник на робството. За разгорелите се антирасистки протести във Великобритания и за "случая Гладстон“ кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с историка професор Алан Райс от директор на Института за проучване на търговията с чернокожи през Атлантика към университета на Централен Ланкашър в Престън, и с Кирил Дрезов, директор на Звеното за Югоизточна Европа в университета в Кийл. Духът на робството излезе от бутилката във Великобритания. Ако трябва да се вярва на историците, първи сведения за робство са открити на глинени плочки на Шумерската цивилизация в древна Месопотамия, но случилото се с препълнените с роби кораби през Атлантическия океан през средните векове е първото нещо, което изниква в съзнанието при споменаването на думата "робство“. Защо това е така, професор Алан Райс? Робство е имало в Древна Гърция, в Римската империя, а и преди това. На практика робството е съществувало около две-три хиляди години преди новата ера. То съществува отдавна, но има различни прояви. Трансатлантическата търговия с роби е много специфична форма на робство. Това е робство, при което се прекарват хората от родните им страни на хиляди мили в друга страна. Целта е икономическа експлоатация и изграждане на цели цивилизации. За нещо подобно може да се говори при египетското робство. При трансатлантическото робство обаче робите са движимо имущество. Робът в американската, карибската или латиноамериканската система е нечия собственост. Неговите деца и внуци също са притежание на робовладелеца. Не всички робски системи са такива, тази система е екстремна, защото от нея не може да се излезе с поколения. Робът е движимо имущество и произхожда от движимо имущество. Очевидно робството не е измислено от британците, за разлика от много други неща, но когато човек днес чете за него като че ли стига до извода, че британците са с особени заслуги за неговото процъфтяване. Така ли е? Тук няма да се съглася с Вас. Целият ми живот е преминал в говорене за важността на търговията с роби за Великобритания. Другите европейски сили обаче са не по-малко замесени. Ако погледнете Португалия и Бразилия - те са прекарали повече от 5 милиона роби предимно от Ангола. Португалците са първите търговци на роби през 15-ти век и не премахват робството до 80-те години на 19-ти век. Но в Португалия няма толкова паметници срещу робството както във Великобритания. Испанци, французи, холандци - всички те активно участват в търговията с роби. Очевидно Великобритания с докараните повече от 3 милиона е втора по количество роби, но когато става дума за робство, на повечето европейски сили ръцете не са чисти. Виждаме обаче какво става сега. След смъртта на Джордж Флойд в Америка на много места по света се надигат антирасистки протести, като във Великобритания те вземат особени размери със заклеймяване на робството, с поваляне на статуи на хора, свързани с него, смяна на имена на сгради и улици, свързани с робството... Смятате ли обаче, че този вид израз на гняв към тези хора, свързани по някакъв начин с робството, е правилен, защото от другата страна на аргумента казват, че все пак те са допринесли много за общностите около тях, за развитието на страната? В конфликт съм със себе си по този въпрос. Мисля, че паметниците са нещо много важно, бил съм член на Комисията по паметниците, свързани с робството в Ланкашър. Така че идеята някой да разрушава паметник е провокативна. Проблемът обаче сега е следният: паметници на притежатели на роби и хора, замесени в колониализма покриват цялата страна, а паметници на жертви на търговията с роби, на големи чернокожи герои почти няма във Великобритания. Ние говорим за това може би от десетилетия. На практика, по-рано тази година Борис Джонсън - този голям " антирасист“, поставям това в кавички - отказа финансиране за национален мемориал за жертвите на търговията с роби в "Хайд парк“. Все още няма такъв мемориал в Ливърпул - най-голямото пристанище в света на някогашните търговци на роби. Няма мемориал в Бристол. Хората говорят за паметника на Едуард Колстън много отдавна и до сега нищо не бе направено. Той не е бил просто дребен търговец на роби. През 17-ти век той е бил отговорен за превръщането на десетки хиляди африканци в роби. Поради продължилото дълго бездействие на властите възмущението стана толкова голямо, че движението "Black lives matter“ и симпатизантите му взеха нещата в свои ръце, и аз ги разбирам. Всъщност, мисля, че този "партизански акт“ със статуята, колкото и да е спорен, бе породен от чисто антирасистки подбуди. Няма съмнение, че робството е петно за човечеството, но в същото време историята следва своя ход. Добри и лоши неща винаги са се случвали, често ръка за ръка. Може и да греша, но мисля, че Великобритания е станала велика, защото историята се е развила по точно определен начин, което включва и робството. Разбира се, въпрос на спорове може да бъде кое смятано за "велико“... Какво мислите за това? Мисля, че имаме нужда да се примирим с нашата история. А не може да се примирим с тази история, когато в действителност отказваме да я преподаваме както трябва. Като твърдим, че Великобритания не е грешала. Историята е динамично нещо и ние трябва да стигнем до момента да погледнем на нея като на едно цяло, а не на фрагменти. Ако не се примирим с историята по правилен начин, тогава хората ще поемат инициативата в свои ръце, за да сътворят някакъв по-добър спомен за историята. Всъщност мисля, че хвърлянето на статуята на Колстън във водата в известен смисъл е паметен символичен момент. Момент, който припомня, че с неговите кораби хиляди роби са били прекарвани от Африка до Карибите и двете Америки. Хиляди от тези роби са намерили смъртта си имено във водата. Изглежда настъпва подходящ и важен момент за създаване на нов вид паметник. Това, което трябва да направят в Бристол след изваждането на статуята от морето е да я поставят в музей с описание на случилото се. Като урок. Музеят ще бъде много по-добро място за статуята, отколкото да стърчи в Бристол и да разказва една фалшива история за филантропия, без да се казва цялата истина. Не мога да не Ви попитам за историята около Уилям Гладстон. Както стана известно, сграда в Университета в Ливърпул, носеща неговото име, ще бъде преименувана, заради неговото минало и кампанията му срещу премахване на робството. Гладстон е голямо име в България, много почитан за това, че обръща вниманието на света към съдбата на българите след потушаването на Априлското въстание. Разбира се, винаги може да се каже, че Гладстон може и да е преследвал британските интереси на Балканите и все пак заслугите му са големи България да я има. Уилям Гладстон е либерален министър-председател и ако погледнете на стореното от него в това му качество, като например за проституцията или по турския въпрос, ще видите много човечност. Той обаче и бил син на един от най-големите търговци и собственици на роби в Британската империя. Баща му Джон Гладстон е бил депутат и през 1824 година получава от жителите на Ливърпул сребърен сервиз за хранене в знак на благодарност за борбата му срещу премахване на робството. Самият Уилям Гладстон през 1833 година защитава Западноиндийската компания и изиграва голяма роля за прокарването на идеята, че притежателите на роби трябва да бъдат компенсирани. Той и семейството му са компенсирани с 90 хиляди паунда, което в днешни пари е около девет и половина милиона. Така че собствениците на роби са били компенсирани, но не и робите. Тази пари правят Гладстон много богат човек. Според мен, правилно разсъждаващ човек, би трябвало да откаже компенсация за притежаване на човешки същества. Това показва пълна липса на либерализъм. Има обаче още един момент, когато Гладстон отново застава на страната на застъпниците на робството. Това е по време на американската Гражданска война, когато той държи целенасочено речи в подкрепа на Конфедерацията, в подкрепа на разбунтувалите се южни щати, опитващи се да запазят робството. И ако може да се допусне, че първият случай с компенсацията е допустим, то вторият ви кара да си помислите, че той, всъщност, е много постоянен в липсващата хуманност по този въпрос. Пред кореспондента на БНР спорния въпрос за личността и наследството на Уилям Гладстон коментира и Кирил Дрезов, директор на Звеното за Югоизточна Европа в университета в Кийл. Известно ли е и в България "черното минало“ на Уилям Гладстон и по-точно това, че е бил противник на премахването на робството? Първо трябва да уточним, че въпросът е, че не толкова е бил противник на премахването на робството, а че неговият баща е участвал в търговията с роби и е печелил от това, а съответно младият Гладстон се е борил за това неговият баща да получи компенсация. Това е моето разбиране на случая. Даже не е толкова за самия Гладстон, колкото за баща му, което малко изважда нещата от личната отговорност, да го кажем така. Иначе Гладстон по никакъв начин не е бил против политиката на Великобритания в този момент да бъде прекратена търговията с роби. Просто е настоявал неговият баща да получи компенсация. В София, Пловдив, Варна и сигурно на други места има улици с името на Гладстон. В София има и училище с неговото име. Тези развития тук не поставят ли някак си в неудобно положение страната ни след като в родната му Великобритания излиза, че той не е така почитан? Не, не бих казал. Първо, Гладстон има съвсем конкретни заслуги по отношение на българите, които по никакъв начин не се променят от тези нападки, които са насочени срещу него и срещу семейството му. Другото, което трябва да се подчертае е, че тепърва във Великобритания ще се развива дебата на тема Гладстон, защото той не е случайна фигура. Той е човек, който е бил четири пъти министър-председател и това, че една тълпа иска да свали неговите паметници или да се преименуват места, наречени на него, съвсем не изчерпва ситуацията във Великобритания. Това, което виждаме в момента съвсем не значи, че е казана последната дума по въпроса за Гладстон. В България има училища и улици, но няма паметник на Гладстон. Ето сега е моментът, защото както Русия си прибира разни паметници, свързани с нея от Източна Европа, така България може евтино да се сдобие с някой свален паметник на Гладстон, на който само трябва да му плати транспортните разходи. Робството несъмнено е една от най-срамните страници в историята на човечеството, но все пак е част от историята, която не можем да пренапишем. Трябва ли все пак днес да се стига до такива крайности като събаряне на паметници, масово преименуване и може би изгаряне на 5-паундовите банкноти, които са с лика на Уинстън Чърчил?... Не, аз мисля, че в момента сме свидетели на нападки, на кампания на една крайнолява групировка, която по никакъв начин не се подкрепя от мнозинството британци. Просто тази групировка използва ситуацията с карантината, за да се занимава безпрепятствено с вандализъм. И другото нещо е, че ситуацията във Великобритания все пак е доста различна от тази в САЩ. Въпросната групировка едно към едно пренася ситуацията от съвсем друг контекст, от американския контекст. Нито британската полиция има такива страници в своята история както американската, нито Великобритания като държава - поне от премахването на робството, за което страната активно се е борила - има такива комплекси и такова наследство както Съединените щати с тяхната Гражданска война и с тяхното наследство по отношение на робството. Така че това механично пренасяне на един американски феномен на британска почва не върви много гладко и тепърва ще бъдем свидетели на реакции срещу него. |
Още новини от Национални новини:
