6 000 изпълнители ще пеят и танцуват на Роженския събор

Близо 6 000 изпълнители ще участват в националното надпяване и надсвирване на Роженските поляни на 12 и 13 август, съобщи Валя Василева, главен експерт в отдел „Култура” на Община Смолян – организатор на събора. Заявки за участие са подадени от всички фолклорни области на страната, но има и две групи от Полша и Унгария. Според правилата на фолклорната проява чуждестранните изпълнители могат да се състезават само, ако изпълняват автентичен български фолклор.

Въпреки прекъснатата традиция, „Рожен 2006” се връща към старата си слава на най-голямото фолклорно събитие на годината, подчерта Валя Василева. Амбицията на Общината в Смолян е да върне народния характер на събора. Така в продължение на 2 дни, на трите сцени ще се изявяват танцови състави и оркестри, групи за фолклор и народни обичаи, индивидуални певци, игрохорци, разказвачи, гайдари, кавалджии и гъдулари. Лауреатите на „Рожен 2006” ще бъдат обявени в неделя, на 13 август от 13,00 часа, след което ще има гала-концерт.

Гайдата е един от традиционните инструменти за Средните Родопи, който се е превърнал и в емблема на Рожен. Най-старата гайда, която се съхранява в Смолянския исторически музей, е изработена в началото на века от Димитър Блядков, представител на Павелската школа майстори-гайдари. На нея е свирил гайдарят Павел Гаджуров от Левочево.

Общо над 50 образци на гайди, изработени от различни майстори, се съхраняват в експозицията и фонда на музея. Има специални колекции на майстора гайдар Георги Марков от Кремене и Анастас Иванов от Гела.

В Смолянския музей се съхранява и снимка от 20-те години на миналия век, изобразяваща родопска сватба с гайда. Благодарение на събирателската дейност на Апостол Кисьов в експозицията има и около 150 снимки за гайдарството, свързани с различни прояви - събори, прегледи на народното творчество и празници от 60-те години насам.

Най-ранното изследване за гайдарството и на гайдата като народен инструмент е направено от Стою Шишков през 1909 г. По-късно, през 1952 г., като член на специална експедиция на БАН, проучване върху родопското гайдарство прави и Иван Качулев. Според него до към 30-те години на миналия век в селата Широка лъка, Стойките, Серафимово, Чокманово и Момчиловци една трета от мъжкото население умеело да свири на гайда.