Атрактивен музей за праисторически животни на открито замислят в село Дорково

Музей на открито с възстановка на мастодонти отпреди 4 млн. години може да бъде изграден край родопското село Дорково, разказват пред в-к "Дневник" от кметската администрация на община Ракитово. Общината ще търси възможности за превръщане на обекта в туристическа и историческа атракция. Преди 20 години край Дорково е открито най-голямото палеонтоложко находище в Европа. Поради липса на средства от 1989 година работата върху него е замразена, но останала идеята за музей на открито със скелети на праисторически бозайници в естествен ръст. За първи път находката в местността Илин кладенец, на 400 м край селото, била забелязана през седемдесетте години на 20 в. от геолози, които издирвали полезни изкопаеми в района. Първата научна експедиция е осъществена през 1984 г. от български специалисти. На следващата година пристига голяма международна експедиция, ръководена от проф. Ербер Тома, заместник-директор на "Колеж дьо Франс". В нея участвали и специалисти от Парижкия природонаучен музей, сред които и откривателите на т.нар. афарско находище в Етиопия, където били намерени кости от австралопитека "Люси" на възраст 3,5 млн. години. Още в началото на проучванията край Дорково върху площ от 100 м били открити огромни бивни, кътници и множество други кости от скелетите на мастодонти. Огромните бозайници са населявали района през палиоцена, т.е. преди 3-4,5 млн. години. Според палеонтолозите находката край Дорково била многократно по-голяма от смятаното за класическо находище "Пикерми" в Гърция. Изследователите успели да определят 9 групи бозайници. Сред тях има носорози, хищници от групите на мечките и кучетата, антилопи, елени, трипръстни коне и хихариони. Според специалистите на това място е имало река с непостоянен дебит. Животните идвали при нея на водопой. Някои умирали край нея и независимо от техните огромни размери водите с течение на времето отнасяли костите и ги натрупвали край речен завой. Така за голям период време се образувало гробище. Голяма част от открития костен материал сега се съхранява в Природонаучния музей в София.