Стотици вярващи от цялата страна прииждат в Араповския манастир край Асеновград, за да пият от аязмото. Смята се, че водата в него e благословена и възвръща зрението.
Хората се редят на опашка и чакат часове, докато напълнят тубите и бутилките си от тънката струйка.
Легенда разказва, че управителят на Станимъка (старото име на Асеновград - б.а.) Арап ага имал дъщеря, която не можела да вижда. Възрастна кадъна сънувала мястото с целебния извор и казала на бея да заведе там детето си.
Турчинът изпълнил поръката, момичето се наплискало и прогледнало.
Жители на близките села Златовръх, Патриарх Евтимово, Избегли и Конуш твърдят, че историята с излекуваната щерка на агата е истинска, защото той дал пари за малък параклис около извора и дарил чифлика си. В същия имот през 1856 г. започнало строителството на манастира. Официалното му име е "Св. Неделя", но е по-известен като Араповския.
Той е единственият у нас, изграден по време на османското робство в полето.
"Водата в аязмото не е изследвана досега, но поклонниците са убедени, че е лековита. Идват хора отдалеч по всяко време, затова вратата на параклиса не се заключва", казва йеромонах Киприян, ефимерий на манастира.
В летописната книга на обителта е записано чудо с 11-годишно сляпо дете от Димитровград, което се случило през 1998-а. Момчето пренощувало в манастира, а на сутринта се измило на аязмото и започнало да различава образи.
Славата на извора се е разнесла и в чужбина, откъдето идват организирани групи, за да си налеят вода. Най-много са от Турция.
Изселничката Садие Мехмедова чула за целебния чучур при гостуване на свои роднини в Шумен и се отбила в Араповския манастир на път за Турция.
"С високо очно налягане съм заради кръвното. Лекарствата не дават ефект. Водата е помогнала на толкова хора, дано и аз да имам късмет", моли се жената, докато налива дамаджани.
В параклиса с аязмото идват и специалисти по иконопис, привлечени от автентичните фрески по стените, изографисани от Георги Данчов, сподвижник на Левски. Същият майстор и учителят му Алекси Атанасов са изписали и манастирската църква, строена от 1856 до 1859 г. В нея се намира иконата на Богородица, която е не по-малко прочута от лековитото аязмо - приписва ѝ се и чудодейна сила.
Изображението е било дарено от покойния пловдивски митрополит Паисий при освещаването на храма през 1862 г. Йеромонах Киприян, който служи в Араповския манастир от 16 г., сам станал свидетел на странна случка преди 8 г.
Тогава при него дошли родителите на младеж от Асеновград, изпаднал в кома след катастрофа край Карнобат. Пострадалият бил настанен в бургаска болница, където лекарите не давали големи шансове за живота му.
Майката и бащата раздали курбан в Араповската обител и поискали да им се чете молитва пред иконата на Божията майка. Минути след като излезли от църквата, им се обадили от болницата, че синът им е дошъл в съзнание.
На изображението се приписват и други чудеса, свързани с раждане на дълго чакани рожби. В летописната книга на манастира е разказана историята на учителка от близкото с. Златовръх, която в продължение на 6 г. нямала деца. Със съпруга ѝ обиколили много доктори, врачки и билкари, а накрая решили да се поклонят на иконата на Богородица в обителта.
Няколко месеца по-късно жената забременяла, а на следващата година родила момче.
През септември 1998 г. две асеновградчанки също станали майки след молитва пред Божията майка, пише в книгата за чудесата на Араповския манастир.
Поклонниците споделят, че изпитват странно усещане, когато застават пред иконата. Някои започват да плачат, на други им изтръпвали крайниците.
Изображението е поставено до самия вход на църквата, за да посреща всеки, който влезе.
Вероятно крадците, които проникнали в храма преди 20 г., не са знаели колко ценна е реликвата, защото я подминали. Задигнали други 10 икони.
Скоро след това ги заловили, но полицията успяла да открие само част от плячката. Оттогава манастирът не е спохождан от разбойници. През 2012 г. пловдивчанин направил сребърен обков за чудотворната икона и още 5 изображения от благодарност заради сбъднато съкровено желание.
Освен с лековитото аязмо и изображението на Богородица Араповският манастир е известен и с кулата на Ангел войвода - най-добре съхранения паметник на хайдутството у нас.
Каменната правоъгълна постройка се издига в двора на обителта. Малките прозорчета на първия етаж са служели за бойници. Помещенията отгоре са били използвани за живеене.
Според историческите данни през 1871-1872 г. Левски се е укривал в сградата. Преди демокрацията кулата е била любимо място за тежки купони на членове на Политбюро на БКП. От няколко години е етнографски музей.
Жители на околните села са дарили носии, китеници, земеделски сечива и предмети от бита, типични за Асеновградския край от епохата на Възраждането.
Срещу кулата на Ангел войвода са двете крила на манастира. Едното е в груб строеж и вече се руши, тъй като няма пари за довършването му.
Обектът е започнат по настояване на Людмила Живкова, но след смъртта ѝ е замразен. Според плана в двуетажната сграда е трябвало да има монашески килии с просторни чардаци.
Другият корпус също е необитаем, тъй като плаче за ремонт. В стаите няма легла, мазилката е олющена, а дървенията - изгнила. В същата постройка през 1980 г. са снимани сцените от "Дами канят", в които героят на Стефан Данаилов - инструкторът Яким Донев, прави любовни срещи с курсистките си.
Араповският манастир е място на действие в още хитови ленти - "Хитър Петър", "Чифликът край границата" и "Последният владетел на Балканите".
Манастирът е бил опожаряван два пъти - по време на османското робство и през Руско-турската освободителна война и е възстановяван със средства на жители на асеновградските села.
При разрушителното земетресение в Чирпан през 1928-а куполът на църквата пада. Две години по-късно е съграден наново от родолюбеца Николай Евров. Зографи пък възстановили унищожените от труса фрески в храма.
Изселничката от Шумен Садие Мехмедова (на преден план) се надява целебната вода да ѝ помогне. На снимката вляво - майка мие за здраве очите на детето си.
Източник: в. "24 часа"