© Plovdiv24.bg

В момента по тържищата родни череши има в района на Първенец, но масово се изкупуват от румънци. "Северните ни съседи купуват огромни количества всеки ден, а цената на черешите пада със скоростта на светлината с увеличаването на родното производство. Преди две седмици черешите и ягодите вървяха между 5 и 8 лв. за кило, миналата цената им стигна 2,50-3 лв., а от четвъртък черешите вече струват на едро 1 лв. за кило, а ягодите - 1,50 лв.", каза пред "Труд" шефът на тържището в Първенец Христо Панайотов.

Докато стигне до потребителите обаче, цената скача драстично. Когато на тържищата вносните испански череши струваха 5 лв./кг, по софийските пазари ги предлагаха за 60-80 лв., или от 12 до 16 пъти по-скъпо. Сега цената на дребно падна до 2,50-3 лв./кг, а ягодите вече са по 2,50- 2,60 лв. за 500 г.

В плодните градини прави впечатление, че производителите садят по-качествени и едри сортове череши. Такива например са насадени в района на Розовата долина, която вече се очертава като сериозен конкурент на Кюстендил.
Розовата долина и по-точно районът около Павел баня вече се явява сериозен конкурент на Кюстендил в производството на череши.

Местните хора се хвалят с много по-добър урожай, защото градините им са млади и с нови сортове, които дават по 2 -2,2 тона плод от декар насаждения, при едва 700 кг в Кюстендилско.

В Подбалканския регион, част от Розовата долина, вече има над 4 хил. дка новозасадени фиданки с вкусните плодове, а площите се увеличават по малко всяка година.

Уникални американски, канадски и френски сортове череши например виреят край павелбанското село Габарево. Те обаче са от по-късно зреещите и беритбата в региона едва сега започва.

В края на месеца местните производители очакват изкупните цени да са около 2,50 - 3 лв. за килограм.

Иначе продават продукцията си за родния пазар, а за износ предпочитат Русия, където се изнасят най-големите череши с диаметър от 26 милиметра. Част от реколтата стига и до големи европейски вериги. По-малките черешки остават за пазарите в България, Румъния и Македония.

Цената на килограм череши в Европа в средата на юни, когато е пикът на родното производство, се очаква да бъде около 1,50-2 евро. В Русия вървят малко по-евтино - между 1,50-1,80 евро, но огромната страна е предпочитан пазар.

"Руснаците плащат веднага, докато големи европейски вериги бавят 45 дни плащанията, а и връщат череши под предлог, че не са хубави, а аз не мога да знам дали върнатата стока е моята", оплака се д-р Илия Вандов. Той има около 300 дка с млади череши. Пикът на тяхното плододаване се очаква през тази година.

В Розовата долина има и редки, новоселектирани сортове, които са уникални за Европа. Например американските череши "Симко". Те са по-големи от обичайните, още по-сочни и устойчиви на транспортиране, разказва Вандов.
За разлика от производителите в други региони в Павелбанско не воюват помежду си, а дори мислят да направят сдружение, с което да защитават интересите си.

Голям проблем за тях са градушките. Преди дни ледени топки очукали част от градините. През миналата година пък валежите съсипали ранната реколта, а застрахователите отказали да платят, макар в полицата да са включени пороите, обяснява още Вандов.

Затова и в момента никой в региона не сключвал застраховки.
Местните настояват да бъде възстановена площадката за противоградни ракети в Павел баня. В момента регионът е незащитен. "Достатъчно е държавата да възстанови полигоните, ние сами ще плащаме за ракетите", уверяват те. Иначе нямали оплаквания от кражби на череши. През сезона за беритба полиция и жандармерия охраняват градините в региона.

Череши от кюстендилското с. Таваличево ще достави на монасите в Атон земеделската кооперация "Спасение", похвали се шефът Борислав Гогев. Братята плащали за плодовете по 2 евро на килограм. Така е от три-четири години. Местните земеделци вече им дават и практически уроци как се поддържат дръвчетата.

"Ние ходим в Атон и им показваме как да зарежат овошките си. Поддържаме дружески връзки. Дадоха ни и специална грамота в знак на приятелството ни", разпалено разказва Гогев.

До Света гора черешите се транспортират от предприемач от Сандански.

А иначе в Кюстендилско беритбата на черешите все още не е започнала. Очаква се стартът да бъде даден към 4-5 юни заради закъснялото зреене тази година.

Но отсега се прогнозират изкупните цени. Ранните сортове ще са по 50-60 ст. за килограм и нито стотинка повече.
"Тези череши са за преработка. Трябва да се прави разлика с другите, които са за прясна консумация, те са значително по-скъпи", отбеляза Васил Мазнев, който държи фабрика за сушене на плодове в близкото с. Слокощица и е собственик на черешови масиви в района.

Ако не стигнат кюстендилските череши, Мазнев ще внася от съседните Македония и Гърция.

"Техните череши са с добро качество, пък и не са скъпи. В Македония производителите обявяват 3 цени - според големината и качеството, и си избираш какви да вземеш", поясни Мазнев.

Щом черешата е с диаметър над 22 мм, тя не може да бъде изкупена под 1 евро за кг, категоричен е шефът на института по земеделие край Кюстендил проф. Димитър Домозетов. За шампион засега при тях е обявен сортът "Санид", чиято обиколка е 32 мм, уточни професорът. Той прогнозира сравнително добри добиви през предстоящия черешобер в региона - минимум по 500-600 кила от декар.

"Тази пролет, поради топлото време, цъфтежът при черешите беше бърз. Не се получи нормално опрашване и това повлия на добивите. Ако продължи засушаването, има вероятност плодът да не се налее и черешите да останат по-дребни", коментира рисковете в предстоящата кампания проф. Домозетов.

одранила кампания за бране на ягодите изненада стопаните от омуртагското село Плъстина, което в миналото се славеше като столица на ягодата в България.

"За първи път берем толкова рано. В други години се почваше в началото на юни и отиваше до края на месеца, но сега сигурно ще приключим рано-рано", каза кметът на селото Мустафа Мустафов.

Заради ниските цени и повтарящите се лоши години от над 1000 дка в района на селото сега са останали едва към 150 дка, споделя болката си кметът. Местните хора отново се занимават със същия поминък, но в градините на Испания.
В началото на седмицата паднала и градушка, която засегнала реколтата. Стопаните все още не смеят да прогнозират какви добиви ще получат, но предполагат, че едва ли ще има повече от 800 кг от дка. В хубавите години в миналото са стигали и до 2 тона.

Ягодите им се изкупуват от две предприятия за замразяване от Преславско и Попово. Цената е 1,30-1,40 лв. за килограм.
"Хората се отчаяха. Работата по полето е тежка, а няма сигурност. Водата за поливане също е скъпа. На сезон отиват по 60 лв. за всеки декар. Препаратите и те поскъпнаха. Много стопани минаха на малини", коментира кметът.

Градушка пък пожъна ягодите в Берковица и поряза чувствително реколтата, оплакаха се местни стопани.

В края на миналата седмица ледени парчета с големината на орех ударили насажденията, а местна фирма на предприемачи от Италия се оплака, че реколтата е съсипана на 40%.

Кампанията е още в началото и работниците прибират по около 1500-2000 кг от декар. Ако нямаше бедствие обаче, добивите щяха да са над 2000 кг, твърдят производители.

Италианската фирма отглежда биологични ягоди на площ от 250 дка. Плодовете изобщо не стигат до нашия пазар - изнасят ги в Италия, където се преработват на компоти и сладка.

Доста по-малки добиви прибират по-дребните фермери в Берковско. Ивелин Цеков, който е засадил 15 дка в района на село Костенци, засега отчита по 500 кг от декар. В добрите години работниците му прибирали по 1-2 тона.

"Пролетта беше сушава и затова ягодите са малко. Молим се за дъжд в близките дни - ако завали, добивите ще се увеличат", казва Цеков. Изкупната цена на ягодите сега е около 2 лева за килограм, а миналата година се е движела от 1,50 до 3 лева.

Общината и полицията в Кюстендилско вече имат готовност да охраняват черешовите градини, твърди кметът на общината Петър Паунов. В опазването ще бъде включена и жандармерия, а органите на реда ще бъдат снабдени със специална техника като уреди за нощно виждане, камери за видеонаблюдение и др.

"Тази система за охрана на черешите дължим на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Сега него го няма. Не знам как ще се справяме", споделя на глас страховете си инж.-агрономът Николай Джонев, който държи черешови градини в селата Горановци и Драговищенско.

В други райони на страната обаче охраната е грижа на самите фермери. Така например стопани на плодови градини в Шуменско са ги оградили с бодлива тел, но прекарват и много нощи навън, като спят под луната. Цялата фамилия на Владимир Кузманов например е ангажирана с опазването на над 300 дка черешова плантация в шуменското село Черни връх.
Производителят обяснява, че тази година реколтата в региона е по-добра, тъй като м.г. студ и две слани убили всичко. Стопаните се надяват да имат късмет с времето, докато берат. "Това е завод под открито небе, нищо не се знае, докато не прибереш продукцията", обяснява Кузманов.
На по-добра черешова реколта се надяват и в шуменското село Осмар.

Производители на вишни от Шуменско очакват за стоката си да получат към 60 ст./кг - колкото и м.г. Поне 30 ст. за набран килограм плащат на берачите.

От най-големия консервен комбинат в град Нови пазар обявиха, че купуват само български плодове, но произведените от тях компоти се изнасят най-вече в чужбина.

За втора поредна година производителите на череши и всякакви плодове и зеленчуци предстои да получават субсидии за качествена продукция от Брюксел. Очаква се парите да са общо 15 млн. лв.

Овощарите обаче трябва да помнят, че ще бъдат премирани само череши с дръжки и с големина поне 2 см в диаметър. Допускат се до 10% отклонения.

"При черешите се допуска до 10% от плодовете в партида да бъдат без дръжки. Мине ли се този праг, субсидии не се дават", припомни вчера Христо Цветанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители. Причината е, че черешите без дръжки бързо губят сочността си и по-бързо се развалят и загниват.

Право на помощ имат производители на домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови, нектарини, които са сертифицирани от агенцията по храните. Градините трябва да са поне 4 дка за зеленчуци и 5 дка за плодовете.

Източник: в. "Труд"