Преди почти два века в далечната 1843 г. в тъмнината на робството, нашите деди строят този храм за да разпръсква светлината на вярата, за да съхранят своя дух, род и отечество. Полагайки църковните темели, те са знаели, че оставят нещо за своите деца и внуци, извор на духа, нещо общочовешко, вяра в по-доброто, надеждата за благоденствие на града, рода, семейството.

Църковния храм е построен като наследник на старата съществуваща църква със същото име, която била вече порутена. Но не това било причината за поривът на брезовци да се построи нов храм. В старата църква службите са се водили на гръцки език от гърчеещи се свещеници и затова населението не ги посещавало. Като израз на отхвърляне на гръцкото влияние поп Цвятко започнал да води службите под един навес. Така желанието да имат собствен български храм довело до започването на строежа на новата църква под предлог, че се прави ремонт на старата.

Израз на борбата за църковна независимост е и преместването през 1830 г. на килийното училище в частния дюкян на абаджията Стойко Миневски, където децата започват да учат на църковно-славянски.

През 1841 г. брезовските първенци изпращат до султана прошение /написано от даскал Манол Велев/ с искане за разрешение за ремонта. Прошението е занесено в Цариград придружено с гърне гюлово масло.

Без да се чака одобрението започва строежа Мястото за църковния двор е дарено от Стою Адърски.След усилено строителство в което се включва всеки жител на града и дава своята лепта, като средства, труд, материал, църквата е изградена. Храма е с огромни за времето си размери 25 метра дълъг, 10 метра широк и 6 метра висок.

През 1843г. пристига и ферманът от султана с разрешението за ремонта. Същата година новият храм "Св.Димитър" е осветен тържествено.

Изселените в Бесарабия брезовци подаряват за новата църква полилеите, одеждите и богослужебните книги. През следващите две десетилетия църквата е изписана изцяло с 146 библейски сюжета. Стенописите са завършени през 1870г. От майстор Нестор Трайкович от Дебър. За да се стигне до рядко срещаното в църковното строителство по онова време изцяло изографисване на стените на храма. 

Тази църква е обявена за паметник на възрожденското църковно строителство заради своята уникална архитектура, стенопис и иконопис, но за нас е нещо повече. Тя е символ на нашия град, устоял на времето, паметник на нашите предци. От нейните стени ни гледат предишни епохи и събития от историята на Брезово, тя не е просто парче от миналото, тази църква е родовата ни памет.