Проектът, чието задание е консервация и укрепване на съществуващите руини от църквата, път до нея, приемна сграда и паркинг за автомобили, вече е завършен. "Подем" направи строително-монтажните работи по него, а специалистите от фирма "Рестстрой" реставрираха и консервираха християнския паметник. 

"Построихме буферен паркинг, от който туристите ще извървяват пеша 700 метра до храма по новоизграден път от бетонови павета. Наложи се да се правят доста подпорни стени и защитно съоръжение, защото пътят е до голям напоителен канал", посочи част от етапите на строежа Иван Гушков. Понеже районът е вододайна зона е изградена и тройно защитена яма за отпадните води, което не е обичайна практика. 

300 квадратни метра приемна сграда е построена до Червената църква. Тя е разделена на 8 изцяло климатизирани зали, в които ще има информационен център и охрана. Изграден е и водопровод, канализация, целият обект е с видеонаблюдение. Църквата е укрепена като е свалена старата дървена подпираща конструкция и е поставена нова метална.

"Специално художествено осветление с 14 прожектори и 107 лампи ще привлича туристите и през нощта", посочи Иван Гушков управител на фирма "Подем" и консорциум "Археология и реставрация". 

"Самите зидове бяха консервирани, запечатани, където имаше необходимост от дооформяне на обемите си иззидаха наново, за което бяха ползвани специални керамични тухли от Италия", допълни инж. Константин Константинов, управител на "Рестстрой" ООД.

Реставрацията на Червената църква до Перущица не е първата задача, с която пловдивският консорциум "Археология и реставрация" се справя успешно. Миналата година централната част на Пловдив буквално грейна с изцяло обновения Римски стадион, дело на същия консорциум. 

"Дойде времето на обединяването на фирмите от различни области, за да се постигнат по-специализирани цели", смята Иван Гушков, чиято фирма "Подем" е известен изпълнител на жилищно и промишлено строителство. Заедно с "Рестстрой" на инж. Константин Константинов те обединяват 20-годишен опит в строителните дейности и реставрационно - консервационните работи. 

Червената църква край Перущица е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика /изградена в края на V или началото на VI век/ с внушителни външни размери - 32/26 м. Централният план и заоблените форми предполагат, че по-скоро се отнася за мартирий. Основната постройка с форма на четирилистник, покрит с купол, е обградена от три страни от различни добавени елементи.

Благодарение на запазените елементи може да се изгради приблизителна идея за общия вид на сградата. Куполът с диаметър 8 м се е издигал на височина около 27 м.
"Сега църквата се нарича "Червената" предвид цвет

©

а на тухлите, с които е изграждана. Позовавайки се на сведенията на жителите на Пастуша, събирани около средата на 18 век от Константин Иречек, Червената църква е носела името на "Св.Богородица", уточни инж. Константин Константинов. Дали това е било и първоначалното й название?

Днес от величествената сграда са запазени само отделни стени и части от купола. Най-високата част била централната четириконхална зала - във всяка от четирите посоки е имало полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. В северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор, който е служел първоначално като терма, а по-късно в него са се извършвали кръщенията на новите християни - баптистерий.

Църквата е била изключително богато украсена, подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, били покрити с красиви стенописи. 

Уникална нейна особеност е северният олтар. Подобно разположение е рядкост в християнската архитектура. Майсторството пък на нейните иконографи е високо оценено и дори ЮНЕСКО причислява техните фрески към образците на раннохристиянската живопис, подобно на тези от базиликата в гр. Равена (Италия), църквата "Св.Димитър" в Солун и църквата "Св.София" в Цариград. 

В обобщение тази църква, нейните архитектура и стенописи, въпреки загубите във времето, представлява значим интерес, както от гледна точка на археологията, така и като архитектурна и художествена ценност, поради което е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.