Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Общество
Криминални
Институции
Бизнес
| Доцент Агоп Сренц: Не виждам сериозен риск за населението, ако се възобнови уранодобивът | ||||||
| ||||||
| Доц. Агоп Сренц е член на катедрата по Ядрена физика към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Пред време той е бил начело на екип, който е имал задачата да проучи последствията от уранодобива в Смолян и региона, след като през 1992 г. с решениe на Филип Димитров урановите мини са ликвидирани. Какво установиха специалистите – доц. Агоп Сренц пред радио “Фокус”- Смолян. Фокус: Доц. Сренц, вие преди време направихте изследване за последиците от уранодобива в Смолян и региона. Министър Овчаров преди време сподели за една идея, че е възможно България отново да разработи урановите си находища. Като уранът ще се добива по нов, по-безопасен начин. Как гледате на това предложение? Има ли според вас бъдеще уранодобивът? Доц. Агоп Сренц: Ние познаваме родопския регион в това отношение, защото преди 3 години ни правихме изследване за последствията от уранодобива, като замърсяване на околната среда. Тази задача ни беше възложена от Агенцията за ядрено регулиране. И общо взето задачата ни беше да се разбере има ли негативни последствия уранодобива в района. Тогава ние установихме, че има отделни места, в които има неизгребана уранова руда, но те са на места, които са труднодостъпни за хората и са достатъчно отдалечени от населените места. Но нашето изследване в тази област не може да даде информация дали има бъдеще възобновяването на уранодобива в Родопите, защото това е въпрос на икономическа изгода. А това най-лесно ще стане, когато се провери какво е съдържанието на уран и какви запаси има от него. Според мен, щом до 1992 г. е извършван уранодобив над Смолян, значи е имало смисъл и изгода, но не навсякъде е било рентабилно да се копае. Аз видях участъци, които са спрени за разработка заради ниско съдържание на уран. Това дали е изгодно отново да се развие уранодобивът в България ще зависи до голяма степен от съдържанието на рудата в районите. След 1990 г. търсенето на уран замря, защото тогава имаше насищане на пазара и затова се стигна до ликвидацията на този отрасъл. Какво е търсенето в момента не знам, но щом големи, световни фирми, занимаващи се с добив на уран, имат интерес, значи действително има търсене на този елемент. Освен това никой няма да си хвърли парите в разработването на уранодобив при положение, че не е изгодно и рентабилно. По принцип уранодобивът няма как да не е преспективен, защото в световен мащаб големите находища на уран се изчерпват и тези като нашите стават печеливши, имайки предвид и голямото бъдеще на урана като енергийна суровина. Другите енергийни източници постоянно се изчерпват, а уранът остава като последен вариант на невъзобновяем източник. Фокус: Какви рискове крие за околната среда и здравето на хората разработването на ураново находище и имали безопасен метод за добиване. Говори се, че ако все пак се разработят находища на уран, той ще се добива по химичен път. Няма ли пак да се стигне до скандала, който се предизвика с намерението да се добива злато с цианид? Доц. Агоп Сренц: Рискове за околната среда при условие, че има обществен контрол върху дейността, защото през социализма такъв нямаше. Ако има недържавен контрол някакъв за добива по какъвто и да е начин, според мен рисковете ще са съвсем минимални, защото тук става въпрос за неправилни действия като товаро-разтоварване, транспортиране и т.н. - такива неща, които могат да предизвикат разпиляване на рудата. Това показа и нашето изследване защото имаше случай при които пред вече закрита шахта на рудник в Герзовица, засякохме доста голяма концентрация на уран на съвсем малка площ. Явно там се товарила руда без необходимите условия за безопасност. Според мен не може да се кажа, че има риск за населението. Самите находища се разработват далече от населени места, където няма хора, не се разхождат хора, а й самият терен не отговаря за други дейности като земеделие, животновъдство. Не виждам, пак казвам, сериозен риск за населението, ако се възобнови уранодобива. Фокус: А надморската височина и реките, които тръгват от тази част на планината, подпочвените води, няма ли да са рискови фактори, ако ще се добива уран с химикали? Доц. Агоп Сренц: И преди в Герзовица са използвали химикали за добив на уран. Това се извършвало на мястото на сегашното сметище, където във вани се е извличал уран с химикали. Това е било с цел обогатяване на рудата с цел увеличаване процентът на уран. Мястото е доста обширно. Ние не разбрахме какво химическо вещество се е използвало, но с твърдост казвам, че там нямаше повишено ниво на радиацията. Ако е имало химически последствия, те са отминали вече, защото нямаше и някакви драстични замърсявания с химически елементи. От химическия опит бе останал само някакъв бял прах, който нямаше отношение. Може преди време да бил замърсен районът, но изследването бе направено късно и ако има замърсяване, то ще е под земята. Добив на уран имаше и на север от Пловдив. Там добивът бе по хидрогеоложки метод. Тогава за него се изговориха страшно много неща. Фактически околната среда там не е замърсена, но дали там под земята продължават да се съхраняват киселини вече е трудно да се каже, едва ли се съхраняват. Те трябва да неутрализирани, защото вече никой не говори за някакви химически последствия от това нещо. Все още не съм запознат и за канадски метод, по който в бъдеще евентуално ще се добива в България. Фокус: Ако се разкрият на наново вече закритите рудници, как ще се избият хвърлените за ликвидации пари. Говори се, че ликвидацията им възлиза на над 50 млн. лева., а разработването им на ново ще глътне двойни суми? Доц. Агоп Сренц: Ликвидацията на рудниците включва затваряне и консервиране на рудниците. Това се прави с оглед да няма достъп на хора вътре в тях. На някои места това е направено така, че не може дори да се познае, че там всъщност е имало рудник. На други места обаче е направено само зазиждане на входовете на шахтите. Този зид изключително лесно се разрушава, дори на 5-6 шахти е разбит и в галериите има достъп. Дори помня случай на влезли в мините хора, които са крали от инфраструктурата вътре – релси, кабели, машини и т.н. Но това са две различни неща. Старите рудници са вече много опасни. В тях има рушене, срутване, а и са ограбени. Те не са никак надеждни отново да се отворят. Според мен министър Овчаров е имал предвид нова разработка. На юг от Смолян, над Киселчово, дори е имало дълбочинно добиване. Запознати дори ми казаха, че там галериите са изключително дълбоки и дълги и едва ли някои би рискувал отново да тръгне да добива от тях. Те пак биха могли да се използват, но ще е много рисковано. Фокус: Значи смятате, че старите рудници са тотално ликвидирани и не могат да се използват повторно? Доц. Агоп Сренц: Не. Даже считам, че ликвидирането не е много добро. По-скоро става въпрос за временно затваряне. Не навсякъде рудниците са ликвидирани. Има и такива, които са консервирани, и съм сигурен, че има места, в които може да се разчита на механическа здравост на конструкциите. Общото мнение на екипът бе, че ликвидирането на уранодобива в Герзовица е направено твърде прибързано, без поглед към бъдещето. Нещо интересно. Ние не успяхме и да получим информация как е извършена ликвидацията. Не можахме, не ни беше оказано съдействие да разберем първоначално как е извършена тази дейност, а след това и да говорим за последствията. От нас бе скрита първичната информация и бяхме подпомогнати от бивши миньори, които бяха наши гидове и информатори за някои неща. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 21.11.2006 г.
0
К.Йорданов
на 21.11.2006 г.
0
К.Йорданов
на 21.11.2006 г.
0
физик
на 21.11.2006 г.
0
К.Йорданов
на 21.11.2006 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Регионални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Деми Мур: Той е на добро място
16:36 / 26.09.2024
Крум Савов проговори за закриването на телевизия "7/8" и Слави Трифонов
12:39 / 25.09.2024
15 града в страна са предупредени за 1 октомври
12:26 / 25.09.2024
Абонамент
Анкета
