87-годишен жител на пловдивското село Белозем е бил пребит в дома си и ограбен в събота. За инцидента съобщи за
Plovdiv24.bg внучката на възрастния човек. "До смърт ли трябва да се стигне, за да се вземат адекватни мерки? Докога ще толерираме циганите и нормално ли е в 21 век, както си седиш и да нахлуват в дома ти, да те ограбват и пребиват. Къде е кметът? Къде е полицията? Къде са законите или те не важат за тях?" - пита жената.
Днес дъщерята на пострадалия дядо Тодор - Величка Иванова, разказа подробности:
"Живея и работя в Пловдив, вдовица съм и всяка събота отивам при баща ми в Белозем. Чистя, зареждам храна, говорим си. Досега са влизали в къщата два пъти. На 26 май му откраднали телефоните - джиесема и стационарния. После намерихме стационарния счупен, изхвърлен в тревата. На следващата седмица някой беше разбил прозореца с едно желязо. Подадох сигнали в полицията, но никой не дойде.
Тази събота отидох със зет ми и какво да видим? Баща ми лежи завит и стене от болка. На челото рана, която кървеше, целият гръб синьо-червен, кръв по пръстите. Питам го какво се е случило и той ми каза, че някакви хора влезли и започнали да го бият. Веднага звъннах на 112 и дойде лекар и полиция. Казаха да го заведем в Хирургиите на "Пещерско шосе" за прегледи и после да се върнем в районното в Раковски, а дъщеря ми и зет ми присъстваха на огледа в къщата.
В болницата му направиха рентген и ехограф, слава богу, няма счупване или други по-сериозни травми. Снощи до 23,00 ч. го държахме тоя възрастен човек в районното. От полицията казват: раните са от падане. Той има лека деменция и като го питаха какво е станало, в началото каза "Нищо". На мен преди това ми разказа всичко, може би, защото е било много скоро, когато отидох. По някое време в полицията си спомни и вика: "Бяха двама-трима, които ме биха".
Когато ходя при него, винаги му слагам по 20 лева в джоба, да си купи нещо, ако иска. Сега парите ги нямаше, взели са ги. Взели и храната от хладилника, оставили само 4 кисели млека. Обрали и всички сладки неща и вафлички от масата. Няма значение, че човекът живее сам. Трябва да намерят извършителите. Нямат право да влизат в чужд имот! Сега ще остане при мен в Пловдив, защото не мога повече да го оставя сам."