Дядото е обиден и не желае на погребението му да присъстват зетят, бивш учител и внучката му. Те не се грижели за него, въпреки, че им преписал имотите си.

Никакво съчувствие и грижи не проявявала и другата му дъщеря, която живее и работи в Гърция. В началото му пращала по някой лев, но после спряла, дори искала да го праща в старчески дом.

Това е обидно, това ли заслужих, ядосва се пенсионерът, който за възрастта си изглежда добре и е много жизнен. Не искам да ги видя зетя, внучката, дъщерята. Само с внука, който е на живата ми дъщеря, се имаме и се разбираме. Той живее в Пловдив, идва от време навреме", разказва дядото. 

Пенсията му като военен ветеран е малко над 300 лева. Не се оплаква от липса на пари. До миналата година отглеждал овошки и ги продавал на пазара, но вече му тежало.

"Искам чрез вас да покажа на всички хора как след като дълго време се трудех, сам, защото жена ми почина преди 35 години, "благодарността" на моите неблагодарни роднини. Аз им дадох всичко, помагах им през целия си живот, а те ме зарязаха на старини сам. Притеснявам се да не умра, докато вечерям. Всяка вечер заспивам и се събуждам по някое време вкочанен от студ. Ако стане нещо, ако падна и издъхна, кой ще ме намери, кой ще ме погребе", притеснява се дядо Чоно. 

Той е решил да вземе превантивни мерки срещу евентуалната си кончина и заради това разлепил стряскащата обява в Карлово.