Смята се, че името на крепостта произлиза от гълъб - перистера. В центъра на цитаделата има един много красив мегалит, който в профил прилича на гълъб. Оттам идва названието Перистера - гълъбово място или гълъб. По принцип пещерци много масово отглеждат гълъби за сватби и за други мероприятия. Привечер пускат гълъбите да полетят,
те винаги се реят тук по крепостта, споделя Филип Петрунов. Доц. Бони Петрунова, ръководител на екипа, проучващ крепостта, пък разказва легендата, дала името на крепостта. Когато през 313-та година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят цитаделата. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби, а гълъб на гръцки е "перистера". 

Гълъбът е знакът на Христос и планът на крепостта над Пещера е уникален, тъй като подобен имало само в още две крепости на Балканите, споделя доц. Бони Петрунова. Двете източни кули, както южната и северната, са оформени като църкви и така тези кули, освен функционално предназначение са осигурявали и духовната закрила на крепостта. Тук войниците преди тръгнат в битки са се молили и благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.

Тъй като в подножието на хълма Света Петка, където се намира древната крепост, има останки от някогашно сапьорско военно поделение, историците намират често гилзи от патрони, петолъчка от войнишка фуражка и дори противогаз - напълно запазен. Перистера, която е ранновизантийско военно укрепление, се простира върху площ от 24 дка и проучванията й започват през 2007 г. по инициатива на НИМ. Още през 70-те години на миналия век обаче археолози от Пазарджик са копали в южната част на укреплението, разказва археологът Филип Петрунов. Дотогава не се знаело, че има укрепление и предположенията са, че то най-вероятно създадено е през 4 в. по време на Византийската империя. При разкопките археолозите се натъкнали на множество питоси - керамични съдове за съхранение на жито, вода, зехтин и др. 

Те са античните хладилници, обяснява историкът. В един от тях под няколко пласта боклуци била открита първата голяма златна находка от общо 14 монети с тегло 45 г. От тях 8 солида и 6 тремиса. Точно 10 солида, колкото е била годишната заплата на един управител на такова укрепление. Солидите лежали на дъното на делва за зехтин. Специалистите са регистрирали и 27 верижни помещения, разположени по дългите страни на цитаделата. В тях личат цели, макар и леко напукани, най-вероятно от сапьорските взривове, питоси, които след консервацията и реставрацията ще останат на място, за да могат туристите да се запознаят с оригиналната антична среда.

Най-вътрешната част от укреплението е 3 дка, но цялата площ през античността е била доста по-голяма територия и оттук е минавал главният път за Солун. Археолозите са открили останки от кули на църкви - в южната и източната части на цитаделата, а в центъра й има комплекс от мегалити, най-вероятно останки от тракийско светилище. Намерени са и глинени погребални урни с формата на саркофаг, но най-ценната находка са златните монети. Някои от тях са сечени от император Тиберий II Константин (578-582). Експертите предполагат, че собственикът им най-вероятно ги е хвърлил, когато е бил принуден да се спасява от нападателите на крепостта. 

Преди дни археолозите са намерили нови 13 монети, които допълват досегашните и те стават общо 27. Основната част от монетите са от 6-и в., но все пак се намират и от началното обитаване на хълма, т. е. От 4-ти в., когато най-вероятно тук за пръв път са изпратени византийски войски и дори имаме предположение, че няколко части от скитски легиони са изпратени от Солун, но това все още предстои да бъде прецизирано на база на целия материал, който откриваме. 

Предполага се че дори след разформироването на легионите след края на V в. тук са изпратени поне една или две центурии, за да започнат изграждането на това укрепление, разказва Петрунов. По-голямата част от монетите са специални солунски емисии, двустранни, които рядко се секат. Това доказва, че Перистера е била разплащателен пункт, хазна, което си личи и от керамичните теглилки, които са ги отмервали.

Намерени са запазена наковалня, прибори за лечение, бронзови везни, като находките и пластовете дават цялостна картина за живота на крепостта.