Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Общество
Криминални
Институции
Бизнес
| Историкът Видин Сукарев: Хисар капия е запазената порта на източните крепостни стени на средновековния град | ||||||
| ||||||
Какво можете да ни разкажете Вие за Хисар капия в Пловдив? От историческа гледна точка, въпреки че историческата наука може да представя много гледни точки, това е запазената порта на крепостните стени в източната част на града. Когато градът постепенно започва да се свива от големия разцвет през римско време, няколко столетия по-късно, крепостните стени вече вървят в Трихълмието и са продължили да съществуват реално през цялото Средновековие, както и през част от вековете на османското владичество, като това е и запазената част, този източен зид. Хисар капия реално означава врата на крепостта, крепостна врата. Както се вижда от вече съвременната ситуация, този зид е използван за нуждите на новата архитектура, една от най-красивите възрожденски сгради на Пловдив, Етнографският музей, или Куюмджиевата къща, е построена отгоре, като всъщност пространството надолу към зида се използва както като основа, така и като избени помещения, където там сега са фондохранилищата на Етнографския музей. Така че всъщност във времето след османското владичество, от това време е и името Хисар капия, защото това си е точно османска форма. Турско име? Ами турско не е съвсем точно, по-точно е османско, тъй като думата капия, то е и българизирана форма, по принцип е капъ или капу, а хисар е арабска дума. Империята е османска, езикът е османо-турски, тъй като наистина това е една формация, която не включва само турски етнически, езикови, културни и всякакви други елементи, свързани с развитие, с присъствие, с легитимация, това си е империя. За империята е характерно над народностното, над етническото. Та, всъщност, това е и един от символите на Пловдив и до ден-днешен включително, и на етнически пъстрия с култури, езици и религии град. Знае се, че градът през по-голямата част от средните векове е бил разположен основно върху Трихълмието. Така че това ядро си е останало християнско и респективно българско, докато след османското завоевание вече градът се разраства в други посоки и най-вече към река Марица и отвъд нея, съответно в западна и в южна посока. Разбира се, ислямската, ориенталската, османската култура си пробиват път и сред християнското население, така, че топонимът Хисар капия и до ден-днешен си присъства и се употребява. През годините са правени някакви опити за преименуване, както и на пловдивските хълмове, но тези турцизми си остават много упорити. Аз и не мисля, че трябва да се преименуват, защото на практика това си е един автентичен пловдивски субстрат. А има ли свързани някакви исторически събития с Хисар Капия? То това е архитектурен обект, през неговия свод са преминавали какви ли не хора, контингенти, военни, цивилни. Наистина, затруднявам се да кажа нещо конкретно, но това си е, пак повтарям един знаков обект, който разбира се отдавна присъства и в представите на хората, които посещават града, и на местното население и като туристически обект. Всъщност, това е мястото - малко по-нагоре е средището, площада, центъра на Трихълмието, а това е равнинната площ в подножието между Небет и Джамбаз тепе, където вероятно някога, във времето преди османското завоевани, е имало някаква пазарна територия. Една от старите махали в османските регистри се е наричала Пазаричи, което означава в пазара, в тържището. И точно тези запазени наименования, както на тази махала, така и на някои други, говорят за това, което е известно по археологически и по други пътища, че християнското население се е съхранило. Много съществен проблем е това, което предполагам, че колегите археолози са го споменавали. Че не е проучен обектът? Всъщност заради това, че Старият Пловдив и до ден-днешен е жив град, ние много трудно можем да разберем какво е отдолу. Не е проучена Хисар капия, да, археологически. Само при епизодични разкопки, свързани с някакви строителни дейности, а те са рядкост, защото принципно е забранено. Така че това място винаги е запленявало от много време със своя магнетизъм, въпреки, че не винаги е било най-атрактивното. През първата половина на ХХ век Старият Пловдив изобщо доста запада, защото вече ги няма хората, които са построили тези големи къщи, икономическите възможности да ги поддържат. Така че радващо е, че от 50-те години нататък са положени трайни усилия за възстановяването, за поддръжката и Старият Пловдив да бъде това, което е и днес. Трябва тези усилия да продължат, защото всъщност вече реставрираните преди 50-60 години, като че ли пак са масово за реставрация, естествено това важи и за крепостните зидове, за разположението по-нагоре на Небет тебе на крепостните стени и достъпа до тях, защото в случая по щастливо стечение на обстоятелствата жилищният квартал е изгорял и тази площадка, която се е оформила е допринесла до това, да може да се представи по-долния пласт архитектурата на крепостта и запазените там други формации. Хисар Капия засегната ли е била от големия пожар? Хисар Капия попада ли в тази територия, която е горяла? Не, доколкото ми е известно този пожар е бил някъде през 20-те или 30-те години, и аз не съм много точно сигурен. Но става въпрос, че точно на Хисар Капия няма какво да изгори. Каменен зид, но всъщност къщите от Възрожденския период, те са много застрашени от пожари, защото основно са от дърво всичките им носещи конструкции. Така че със сигурност Хисар капия наред с хълмовете, е един от символите и такива знакови обекти като Античния театър, като Римския стадион са символни, знакови и трябва да се популяризират, така че вие правите много добре и имате моите адмирации. Да, благодаря! Някакви легенди се носят, и макар че Вие казахте, че не се занимавате с легенди, но може би все пак сте чували за това, че Хисар капия носи името на сестрата на Филип Македонски, според една легенда? И аз не знам какви са източниците на тези легенди, опити за народна етимология със сигурност е имало и има. Но това е нелепо, защото Хисар е ясно откъде произлиза, това си е както казах, една от многото думи, тъй като арабският език е много богат език с литература, с научни традиции и те имат доста повече думи за крепости, за укрепления, за различни видове по-големи, по-малки градски селища. Тъй като османците взимат и от този език, и от персийския език и имат много сериозно богатство в изразността. Това са векове, в които се водят войни много и крепости също са се строили. Но това са нелепи за мен неща, това е както за Джумая джамия, примерно. Джумая означавало "петък" и имало там църква, която се казвала “Света Петка" отдолу под джамията. Отдавна е доказано, че джамията е построена на празно място, градът не че не е стигал и до там в различни периоди на Средновековието, но никой няма да тръгне да прави катедралният храм извън крепостните стени. Изобщо, знам, че хората имат право на това, лошото е, че някои колеги-историци ги афишират тези легенди също. Това по-скоро искам да не се случва, но живеем в демократично общество, разбира се. Но поне в научния вид комуникация те не издържат. Така че легендите са много и са неотменна част и хората, които се занимават с миналото, се срещат с тях. Но аз си мисля, това са някакви нови истории, градски легенди. Защото за съжаление, населението на Пловдив толкова се изменя през няколко поколения, че няма как трайно да се запазят такива неща. Между другото, ние правим това предаване, именно защото населението на Пловдив се обновява. Идват хора отвсякъде и не знаят за тези знакови обекти нищо. А е хубаво, като живеят тук, да знаят, да познават града, да познават важните и знакови обекти поне. Да, да, така трябва да бъде. Градът трябва да приобщава хората и всъщност те да възприемат от неговата култура и дух. А това някак си липсва, съм забелязал аз. Новите пловдивчани се опитват да налагат някакви тенденции, традиции. Не че едно население не трябва да носи новости, но все пак, според мен е редно в по-голяма степен да се възприемат тези, които са си местни. Но това е общ въпрос, който се среща навсякъде, не е типичен само за Пловдив. Поне за случая с Хисар капия си мисля, изобщо за Стария Пловдив, наистина трябва да се обърне много съществено внимание на оживяването на Стария Пловдив. Аз съм убеден, че може да се направи много повече от това, което се прави в момента. Защото, не че не се прави нищо, не че е малко, но може да е много повече. Самият факт например, че ние имаме общински институт “Старинен Пловдив", аз вече не мисля, че името на този общински институт е подходящо. Защото повечето обекти, поне повечето посещавани обекти на този институт не са на територията на Стария Пловдив, не са на територията на Трихълмието. И би следвало, ако ще съществува тази структура, тя да бъде много по-обхватна. То сега има и тежко наследство разбира се, заради различни недобри политики, така да кажем. Най-хубавите къщи и сгради от Стария Пловдив бяха изгубени и минаха в частни ръце, знаем в чии. Но според мен, ние трябва да си ги търсим и да намерим начин, видя се как се възроди “Капана". Аз съм от това поколение, което ходеше да си играе там в изоставените, разнебитени къщи и етажи на този квартал. И никога не съм си мислил, че той ще стане нещо за пример. Така че си мисля, че и Старият Пловдив може. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 221 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/37 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Регионални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Известен пловдивски адвокат: Ще го търсим Веселин Маринов
08:17 / 25.12.2024
Старобългарските думи, които използваме и до днес
13:35 / 25.12.2024
Удрят ни тежки магнитни бури
20:57 / 25.12.2024
АПИ с предупреждение за магистрала "Тракия"
10:22 / 25.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
