В първото интервю след случилото се, момченцето заяви, че не желае да напусне баща си и да замине за Полша. Детето разказа, че никога няма да забрави кошмара - как насила пред очите му качват сестричката му в дипломатическия автомобил и я откарват за Полша.
„Всички от дипломатическата кола ме притесняваха. Притесняваше ме, че ще ме вземат, обаче не успяха", добавя Павел.
Той иска наесен да учи в училището, в което сестра му Николета завърши първи клас. Учителка от гимназията вече му подарила папагал, който кръстил на името на сестра си. Баща му смята, че вина за случилото се имат всички институции, защото не са си свършили работата. Той твърдо заявява, че въпреки съдебното решение, няма да допусне и второто му дете да бъде отведено в Полша.
Предлагаме едно към едно отговорите, които Павел даде:
Въпрос: Ти къде избяга?
Отговор: В съседите.
Въпрос: И не те откриха?
Отговор: Не. Сега съм тук и не се укривам, защото сега няма страшно. Сега няма кой да ме вземе.
Въпрос: Беше ли те страх от полицията? Имаше доста полицаи.
Отговор: От полицията малко. Те просто пречиха да ни спасят. Много, много ми се иска сестра ми да бъде тук.
Въпрос: Смяташ ли, че това може да стане?
Отговор: Ами да.
Въпрос: Искаш ли сега да отидеш при майка ти в Полша?
Отговор: Не, не искам.
Въпрос: Защо?
Отговор: Защото майка ми пие. Има виновни.
Въпрос: Кои?
Отговор: Майка ми, защото тя ни направи всичко лошо.