Такава е и съдбата на цялото село. В него са останали 210 души, а на книга са много повече, добавя кметът. Само в Барбастро вече са се заселили около 15 фамилии от Стоманово. Затова и Юлиян тръгва без страх - повечето му роднини са там, имат си фирми, ще работи при тях и ще си оправи живота. Той обаче крои и по-смели планове. "Защо пък да не се възползвам от натрупания опит и да не стана кмет и на съселяните си в чужбина. В едно село до Барбастро българите вече били повече от испанците и си избрали нашенец да ги управлява", разказва Юлиян. Той е почти убеден, че след като изтече едногодишният му трудов договор, няма да се върне в България. Ще последва примера на хилядите ни сънародници, избрали да устроят живота си в чужбина. Носталгията го връща към годините, когато в селото имало училище, детска градина, автобуси до града и околните села. Сега са останали 7 дечица в подготвителната група до 6 г. Наесен обаче са в първи клас и ще трябва всеки ден да пътуват по 40 км до близкото село Селча, което все още има училище. "Сигурно родителите ще потърсят работа в града, за да не се лашкат децата им по разбития път. Така се изселиха десетки семейства", казва с тъга Юлиян. Информацията е на вестник "Стандарт".