© Impact Press Group

За мюсюлманите съботата не е ден на мъртвите. Нямат и догмата на евреите да не работят. Затова на тоя ден в ранни зори започват да колят жертвените животни. Осем-десет крави минават под ножа. Цяло стадо овце - не по-малко от 20-30 глави, след тях.

И се започва един безкраен работен ден. Поне 12 часа. Но щом изчезнат и последните слънчеви лъчи няколко тона месо вече са готови да заврат в казаните. Без кости, вътрешности и нечистотии.

Само най-чистото месо е достойно за жертвоприношението!

Неделя е.

В най-тъмната доба, в 3 ч среднощ, курбанът вече е в казаните. Запалват се първите огньове. Налива се вода. С големи шепи сипват ориза. Докато почне молебенът, курбанът вече е сготвен.Главната роля се пада на местния мюфтия, но го подкрепят и ходжи от цялата страна, дошли за празника. Девет пъти поред всички казват молитвата за дъжд. Религиозните водачи монотонно изчитат астите (пасажи) от Корана с молба за берекет и благословия...

И идва редът на петдесетте казана. Поне осем хиляди души "нападат" жертвеното месо, което вече се е превърнало в гъста манджа. И както е традицията всеки си е донесъл поне... тава!

Източник: в. "Труд"