Ако не ме лъже паметта, още преди 10-15 години имаше задължителни директиви на Европейския съюз за поетапно закриване на конвенционалните депа за твърди битови отпадъци в цяла Европа до 2004 г. с последващо рекултивиране, наред с паралелно преминаване към алтернативни методи за събиране, обезвреждане, рециклиране и повторна употреба на продуктите от обработката на отпадъците.Пак по онова време у нас се разработваше новият национален "Закон за управление на отпадъците" (по времето на екоминистърката Евдокия Манева), влязъл в сила едва през 2003 г. От началото на 1997 до края на 1998 г. екологичният щаб на кмета Гърневски изготви (изпреварващо) първата в страната общинска "Програма за управление на дейностите по събиране и оползотворяване на отпадъците", станала по-късно "учебно помагало" за Столичната и за много други български общини, както и за самото Министерство. По средата на 1999 г. присъствах като зрител и като професионалист на сесия на Общинския съвет, на която тази Програма бе приета (учудващо!) с пълен консенсус от представителите на различните политически субекти в нашия град. Не знам кой точно е авторът на тази Програма, но му свалям шапка!Едно нещо помня и досега - в Програмата се предвиждаше до 2004 г. да приключи доизграждането на модерното депо в землището на с. Цалапица и същата година да започне строителството на Завод за третиране и преработване на отпадъците, което да се реализира за максимум две години, а финансирането на двата строежа да се осигури от общинския и националния фондове за околна среда (20 %), както и с пари по европейски програми/проекти и от чуждоземни концесионери (80 %). Помня още, че местоположението на Завода се предвиждаше да бъде в границите на Общината, при спазване на всички изисквания за безвредност спрямо жителите и природата, както и с оглед на минимални разходи за транспортиране на отпадъците.Да, ама не!Дойде новият кмет Чомаков, който захвърли тази програма в кошчето, "обезглави" екологичния си отдел и се "надупи" на скоропостижно учредената фирма "Екоглобал" (спечелила си впоследствие прозвището "Екогробар"), пренебрегвайки сериозни (но "недащни") централно-, западно- и южноевропейски инвеститори. Анестезиологът изготви нова, своя програма, съобразена с интересите на приближените до него "нашенски" фирми ("Водстрой" на неговия зам.-кмет Атанас Славов, "Тракия РМ" и "Екоглобал"; N.B.: към края на втория си мандат Чомака все пак се "разведе" с екоглобалистите по (не)известни причини). А след доктора, който ни управляваше осем години "с упойка", дойде на власт недоразумението Славчо Атанасов, който пък ни управлява с лозунги (извадени от раклата на автентичното ВМРО), с Ленински съботници (романтична реминисценция от коминтерновското му военно обучение), с перманентни ПР-акции ("в крак" с "новото" време) и с речи на смесен (по-точно - смешен) диалект от "карлуфскътъ и пърумайскътъ уколий". Тоя прословут Славчо от своя страна пък направи auto-da-fe на Чомаковата програма и изготви "нова", "революционна", "истинска" програма с помощта на политическия ренегат и псевдоеколог Ристу Минкуф. Резултатът е налице, подобен на "постиженията" на някогашния институт "Нипроруда" (което название означаваше "Ни проект, ни руда"), а приведено към днешните пловдивски "потайности" - "Ни депо, ни завод"...И сега какво? Ето какво!: "Пловдивските общини инвестират в нови депа за отпадъци" - пак преливане "от пусто в празно", напразно трошене на нашите грошове, нови отчисления, нови сметки, нови (по-високи) данъци и такси, нови депа (от които няма нужда, при наличието на завод с капацитет (ужким) за цяла Южна България), нови "дивиденти" за властолюбците...