Петко Братинов е роден на 13 септември 1939 г. в с. Горна Росица, Севлиевско. Започва да учи в Търговска гимназия в старата българска столица Велико Търново и я завършва в гр. Добрич. Известно време следва право, а след това завършва специалността българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Публикува журналистически материали и поезия от ученическите си години. Работил е в радио "София", вестниците "Народна младеж", " Пулс", "Литературен фронт" и "Литературен форум", а също и в списание "Български воин". Бил е зам.-директор и директор на Националния литературен музей и директор на издателство "Български писател". Дълги години е председател на творческия фонд на Съюза на българските писатели. Бил е и изпълняващ длъжността председател на СБП.

Автор е на 13 книги със стихотворения и поеми. По-известни от тях са "Движение", "Траектория", "Предимство", "Самозащита", "Привлечен от свещта", "Небето в мене", "Смъртта на огъня", "Вкусът на пепелта", "Преди сълзата да изстине". Четири пъти е издавал избрани стихове. Негови произведения са превеждани на руски, английски, испански, френски, арабски и редица други европейски и азиатски езици. Петко Братинов е носител на много национални награди за поезия.