Разкопките край Белинташ обещават страхотни разкрития

От началото на октомври 2010 година в района на светилището Белинташ започнаха разкопки от археологически екип на Националния исторически музей /НИМ/ с ръководител д-р Борислав Бориславов. Целта е да се установи от кога и до кога във времето е функционирало светилището.

След предварителни проучвания през пролетта тази година екипът започна разкопки на терен, който е с периметър около километър в радиус от платото Белинташ. На този етап сондажите доказват, че проучваният терен е свързан със светилището. На около километър от платото, в северна посока, в местността "Тарлъците" е открита некрополна могила. Откритият под нея каменен насип води до предположението, че там е извършено погребение. Такъв тип, по думите на д-р Бориславов, гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха - Второто хилядолетие пр. Хр. И продължават през цялото Първо хилядолетие.

Това е първата могила в района, която се проучва с редовни разкопки. Към момента на могилата е достигнато второ ниво. Има практика в Родопите, в естествени пукнати в скалите, да се поставя глинен съд с останки на хората, твърди Борислав Бориславов. Къснобронзовата епоха се характеризира с това, че ритуалът е кремация. Под пласт от 40-50 см, заедно с евентуалните останки, може да се очакват и погребални дарове. До могилата се намира и голямо, вече сухо, но запазено дърво, както е в легендите. Некропол се прави на висока час, в подножието на дърво.

Общата задача на археолозите е да се установи максималната културна среда на това светилището Белинташ. Безспорно е, че е посещавано с хилядолетия и е съвсем нормално около него са живели хора. Картината ще бъде максимално пълна, когато се разкрият селища и некрополи от всички периоди.
Подходът към платото, върху което се намира светилището Белинташ, е от източната му страна, минава край един внушителен за времето олтар и се изкачва по стъпала изсечени в скалата. Това, според Бориславов, е естествения подход към платото и е пътят, който траките са използвали. А на самото плато най-вероятно траките са извършвали част от жертвоприношенията. Може да се твърди, че при ритуалите огънят има много важно участие, като вече са открити фрагменти от огнища-олтари, някои, от които с украса.

Също е сигурно, че при извършване на ритуала е използвана течност, като тепърва ще се уточнява каква е тя - вода, вино, кръв, мляко. Към днешна дата е сигурно, че през каменномедната епоха - края на 5-то хилядолетие пр. Хр. - времето на Варненския некропол - това място е било почитано. Това е едно от най-ранните скални светилища в Европа изобщо. Задачата на следващите ни разкопки е да докажем изсичанията и олтарът от коя епоха са, каза археологът. Ако успеем да докажем, че това е станало през каменномедната епоха ще представлява един от най-ранните олтари в Европа, твърди той.

Предполага се, че пукнатините в скалите на платото са запълвани с дарове. За съжаление, поради големия наклон на скалите, се очаква, че ако има такива то те могат да се намерят в подножието му. В контролните сондажи на археолозите е намерена керамика от каменномедната епоха, такива са открити и в основата на скалите. Скалата на платото видимо е нарязана от човешка ръка и според археолозите явно е била основата на светилището, върху което са извършвани ритуалите и жертвоприношенията. Това, което очакваме да открием са остатъци от тях, твърди Бориславов. Не е изключено остатъците след жертвоприношенията да са изхвърляни по западния склон от самата скала. Вече е доказано, че там има културни пластове от различните епохи, които обаче са затрупани от големи скални блокове. Голяма част от намерената керамика е в подножието на скалата под една естествена козирка.

10-членния екип на НИМ е категоричен, че това място е изключително интересно за археолозите, тъй като се смята, че е почитано до края на каменномедната епоха. Те твърдят, че след нея има един период на оттегляне на населението от Родопите - през ранната и средна бронзова епоха - трето и началото на второ хилядолетие пр.Хр. И в средата на второто хилядолетие пр. Хр. Родопите отново стават много гъсто населени. Предполагаме, че това е свързано с рударство и добив на суровини, които са били изключително скъпи и ценни за онова време.